О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
София,26.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 658 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Т. и Г. К. Т. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 11.01.2010г. по гр.д.№3128/2009г.,с което решението на първоинстанционния съд по предявените искове с правно основание чл.109 ЗС е отменено и вместо това С. Г. Т. и Г. К. Т. са осъдени да демонтират плътната конструкция до оградата от метални решетъчни елементи с височина от около 1.5м върху плътна стоманобетонова основа с височина от 50-60см, разположена в УПИ Іа-815 от кв.13 по плана на[населено място]- С.,над допустимата за плътна конструкция височина от 0.6м. и по частната жалба на С. Г. Т. и Г. К. Т. срещу определението на СГС от 04.03.2010г. по същото дело,с което по реда на чл.192,ал.4 ГПК/отм./ решението е изменено в частта му за разноските като С. Г. Т. и Г. К. Т. са осъдени да заплатят на К. Х. С. и З. И. С. допълнително сумата от 512лв.,представляваща деловодни разноски по иска по чл.109 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът е присъдил нещо различно от първоначално поисканото,с оглед на което решението е недопустимо,както и че съдът се е произнесъл по въпроса дали петиторният иск брани накърнени или само оспорени вещни права,по който е налице противоречива практика с оглед посоченото в изложението решение №504/05.04.2006г. по гр.д.№105/2005г. на ІV ГО на ВКС и с оглед на обстоятелството,че изразеното становище по този въпрос в решенията на първоинстанционния и въззивния съд е различно.
Ответниците по касационна жалба К. Х. С. и З. И. С. не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че страните са съсобственици на съседни недвижими имоти-УПИ Іа-815 и УПИ І-815 в кв.13 по плана на[населено място] като между двата имота съществува ограда от метални решетъчни елементи с височина от около 1.5м върху плътна стоманобетонова ограда с височина от около 50-60см. Непосредствено до нея в имота на С. и Г. Т. е изграден дървен навес с височина 2.80м и ширина 90см с плътна дъсчена задна стена откъм оградата,в който се складират дърва за огрев. Прието е,че тази плътна конструкция на оградата не отговаря на изискванията на чл.48,ал.3 ЗУТ,която разпоредба предвижда, че плътна ограда с височина над 0.6м може да бъде изградена само със съгласието на собствениците на засегнатите имоти,като разстоянието от такава ограда до жилище в съседен урегулиран поземлен имот следва да е по-голямо или равно на височината на плътната ограда. Обстоятелството, че в сегашното й състояние плътната ограда се ползува за навес е прието за ирелевантно.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по приложението на чл.109 ЗС касаторите се позовават на представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №504/05.04.2006г. по гр.д.№105/2005г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието, че ако правото на ищеца е само оспорено,но не е накърнено,то правният му интерес се обуславя от установителен иск,тъй като негаторният осъдителен иск предпоставя фактическо накърняване на вещни права.
Противоречиво разрешаване на въпроса за предпоставките за уважаване на иска по чл.109 ЗС не е налице,тъй като изразеното в обжалваното решение становище е аналогично на даденото в решение №504/05.04.2006г. на ІV ГО на ВКС-прието е,че процесният навес като част от ограда надхвърля допустимите ограничения на собствеността, установени с оглед на съседството с чл.50 и чл.53 ЗС,т.е. накърнява правата на собствениците на съседния УПИ.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите,че е налице противоречива практика на съдилищата с оглед на обстоятелството,че изразените от първоинстанционния и от въззивния съд становища по този въпрос са различни.
Противоречиво разрешаване на даден материалноправен или процесуалноправен въпрос е налице само когато въпросът е разрешен по различен начин в няколко влезли в сила решения,постановени по различни дела,но не и когато въззивният съд при отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение изрази становище по определен въпрос, което е различно от това на първоинстанционния съд.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите,че касационното обжалване следва да се допусне,тъй като поставеният въпрос е от значение за уеднаквяване практиката на съдилищата. Касационно обжалване с цел уеднаквяване практиката на съдилищита може да се допусне само ако в производството по чл.288 ГПК бъде констатирано,че определен материалноправен или процесуалноправен въпрос се разрешава противоречиво, каквато хипотеза обаче в случая не е налице.
Не може да бъде споделен и доводът за наличие на основание за допускане на касационно обжалване за преценка допустимостта на постановеното от въззивния съд решение с оглед обстоятелството,че първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска по предвидения в процесуалния закон ред и именно в рамките на това изменение се е произнесъл въззивният съд.
По подадената от С. Г. Т. и Г. К. Т. частна жалба срещу определението,постановено на 04.03.2010г.:
Обжалваното определение е правилно. Постановено е при спазване на установените в чл.192,ал.4 ГПК/отм./ правила досежно срока,в който страната може да поиска от съда да измени постановеното решение в частта му за разноските,касае само разноски,за които е установено,че действително са били направени и които с оглед изхода на спора се дължат от ответниците по предявения иск. Обстоятелството дали ответниците по иска разполагат с достатъчно средства,за да поемат направените в производството разноски по реда на чл.192,ал.4 ГПК/отм./ не може да бъде преценявано от съда, тъй като процесуалният закон не предвижда възможност ответникът да бъде освободен от задължението си по чл.64,ал.1 ГПК/отм./ поради такава причина.
Не е налице произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които да са разрешавани противоречиво от съдилищата в поддържания от касаторите смисъл,поради което следва да се приеме,че не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Определението от 04.03.2010г.,постановено по реда на чл.192,ал.4 ГПК/отм./ е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.01.2010г. по гр.д.№3128/2009г. по описа на С. градски съд,ІV-то “Д” въззивно отделение по подадената от С. Г. Т. и Г. К. Т. касационна жалба вх.№15164/01.03.2010г.
ПОТВЪРЖДАВА определението,постановено от СГС на 04.03.2010г. по гр.д.№3128/2009г.,с което С. Г. Т. и Г. К. Т. са осъдени да заплатят на К. Х. С. и З. И. С. допълнително сумата от 512лв.,представляваща направени деловодни разноски по водене на иска по чл.109 ЗС.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: