3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1007
С., 3.11. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2685/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Я. от [населено място] , чрез адв.Н. А. против решение №237/09.02.2015 г.,постановено по гр.д. № 2079/2014 г. на Пловдивския окръжен съд , с което се потвърждава първоинстанционното решение по гр.д. № 16078/2012 г. на Районен съд – Пловдив, с което е признато за установено по отношение на касатора А. Я. , че дължи на М. В. М. от [населено място] сума в размер на 25 000 лв. по договор за заем от 28.07.2008 г., ведно със законната лихва считано от 21.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради процесуално нарушение – недопускане на поисканите от касатора свидетели, което е довело до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка .
Моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване като представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация М. В. М. , не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. По следните съображения:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд се е позовал на представения по делото договор за заем от 28.07.2008 г. , който е с нотариална заверка на подписите на страните. Въз основа на договора съдът е приел, че ответникът по иска / касатор в настоящото производство/ е получил в заем сумата от 25 000 лв., със срок на връщане до 29.08.2008 г.Доколкото по делото не са представени доказателства, че тази сума е върната ,съдът е приел, че предявения иск ,е основателен. За да стигне до тези изводи съдът е посочил, че въпреки направеното оспорване на иска ответникът не е оспорил автентичността на представения договор за заем. Същевременно твърдението, че постигнатото по договора съгласие е привидно и прикрива друг вид отношения между страните и друго лице, според въззивният съд е останало недоказано. Страната е поискала единствено ангажиране на гласни доказателства , което с оглед разпоредбата на чл. 165,ал.2 ГПК е недопустимо доколкото по делото не се представят писмени доказателства, изходящи от противната страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението и , че изразеното в процесния договор съгласие е привидно. Не са били допуснати и не са събрани и гласни доказателства във връзка с възражението на ответника за връщане на сумата по договора за заем, предвид забраната на чл. 164,ал.4 ГПК за установяване със свидетелски показания погасяването на установени с писмен акт парични задължения.
При тези обуславящи изхода на спора мотиви, поставеният от касатора въпрос : „ В случая за симулативен договор ли става въпрос или се касае за договор сключен без основание т.е. за един нищожен договор по чл. 26,ал.2 ЗЗД , респ. за един унищожаем договор , поради грешка или измама” , не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. С въззивното решение не е формиран извод, че става въпрос за симулативен договор , а дали договора е нищожен или унищожаем изобщо не е било предмет на анализ, доколкото такива твърдения не са били наведени от ответника. Доколкото не е бил предмет на разглеждане , същият няма характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК.С оглед на това по отношение на него не следва да се обсъжда дали е налице допълнителното основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, което касатора е посочил.
Според касатора „ако се касае до симулативен договор съществен за делото е въпроса за допустимостта от разпит на свидетели , каквито съдът е отказал, позовавайки се на разпоредбата на чл. 165,ал.2 ГПК”.
По отношение на този въпрос не е изпълнено посоченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.По въпроса относно условията, при които могат да бъдат допуснати свидетели за разкриване на симулация е налице обилна и трайна съдебна практика , която е правилна и не се нуждае от промяна като въззивното решение е постановено в съответствие с нея. Освен това разпоредбата на чл. 165,ал.2 ГПК е ясна и не се налага от допълнително тълкуване.
Това допълнително основание не е изпълнено и по въпроса „представените по делото други два писмени договора , сключени с лица близки на ищеца по делото , едната от които негова съпруга, представлява ли по своя характер „начало на писмено доказателство”.Разпоредбата на чл. 165,ал.2 ГПК дава ясен отговор , кои писмени доказателства законът приема като начало на писмено доказателство , каквито сочените договори очевидно не са.
Доколкото не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване, същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №237/09.02.2015 г.,постановено по гр.д. № 2079/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: