О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
София, 17.07.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №311 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. И. И. от [населено място] баня, обл.Стара З., срещу решение от 22.11.2011г., постановено по в.гр.д. №1020/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.06.2011г. по гр.д.№1155/2010г. на Старозагорски окръжен съд за уважаване на предявения от А. Ю. А. иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. Ю. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от А. Ю. А. срещу А. И. И. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 30 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено му от ответника травматично увреждане, за което има влязло в сила споразумение по нохд№1176/2010г. на РС-гр.К., ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на изводите на съда, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 22.11.2011г., постановено по в.гр.д. №1020/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: