О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1007
гр.София, 06.11. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 584/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. Д. С. от гр. С. е подал касационна жалба вх. № 1* от 19.03.2009 год. срещу въззивното решение от 09.02.2009 год. по гр.дело № 1261/2007 год. на Софийския градски съд, Г. О., ІІ-б въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 05.06.2003 год. по гр.дело № 2678/1993 год. на Софийския районен съд, 50-ти състав, с което е отхвърлен предявения от касатора и от И. Д. М. иск по чл.108 ЗС срещу Л. А. Н., С. С. С., Х. С. Н., Е. Н. Ц., Г. Н. С. и С. С. В. за предаване владението на дворно място с площ 600 кв.м., представляващо имот пл. № 1* от кв.69 по плана на гр. С., кв. Малашевци, м.”О”, при съседи: ул.”Ж”, ул.”Л”, имот пл. № 1* и имот пл. № 1516.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Ответниците по касация Х. С. Н. и Л. А. Н. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че спорът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като представя и се позовава на решение № 1* от 27.09.2006 год. по гр.дело № 1782/2005 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 9* от 12.10.2006 год. по адм.дело № 4593/2006 год. на ВАС, ІV отд. и решение от 11.12.2003 год. по гр.дело № 8482/2002 год. на Софийския районен съд. Твърди се, че разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ е неприложима, тъй като жалбоподателят /респ. неговият наследодател/ не е бил член-кооператор, а имотът не е бил възстановен на ответниците. Според жалбоподателя, разглеждането на жалбата и всяко отстраняване на грешка във въззивното решение е от значение за развитието на правото и спомага за правилното и точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлена претенцията за ревандикация, въззивният съд е приел, че по силата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, наследодателят на жалбоподателя не може да се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като извършената от ТПС комисия замяна не произвежда вещноправен ефект. Прието е било за установено, че понастоящем имотът с пл. № 1* от кв.69 по плана на гр. С., кв. Малашевци, м.”О” е част от имота, визиран в нотариален акт № 25, т.ІV и ХІV от 30.12.1920 год., внесен в ТКЗС от собствениците му П. Н. и С. Н. и получен по замяна от Д. С. М. , който се снабдил с нотариален акт № 148 от 24.03.1960 год. за собственост на недвижим имот, даден в замяна на имот, включен в блок на ТКЗС. По делото е било безспорно, че имотът не е застроен и се ползва от ответниците като зеленчукова градина, както и че на нито една от страните по делото не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху някой от посочените земеделски имоти.
Решението не противоречи на решение № 1* от 27.09.2006 год. по гр.дело № 1782/2005 год. на ВКС, ІV г.о. Последното е израз на постоянната практика по приложението на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, съобразно която замяната, извършена по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост запазва действието си ако замененият имот е застроен или ако има последващи разпореждания с него. Решението отговаря положително на въпроса дали отчуждителното производство по ЗТСУ/отм./ попада в хипотезата „последващо разпореждане” по чл.18з, ал.3, изр.2, предл. второ ППЗСПЗЗ. Цитираното решение не съдържа коментар относно необходимостта от наличие на други предпоставки за приложението на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, в какъвто смисъл са доводите на касатора в жалбата срещу въззивното решение.
Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК визира противоречие с практиката на Върховния касационен съд по граждански дела, като основанието за допускане на касационно обжалване по този текст не включва практиката на Върховния административен съд, т.е. актовете на върховната съдебна инстанция, които се постановяват по административни дела. Съдебните актове, постановени от административните съдилища съгласно чл.128, ал.1, т.1 от А. кодекс не се обхващат и от понятието противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по административни дела е от компетентност на Върховния административен съд /срвн., чл.258 и чл.259 АПК/. С оглед на това, посоченото от касатора решение № 9* от 12.10.2006 год. по адм.дело № 4593/2006 год. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила решение на окръжен съд за отхвърляне на жалба срещу заповед на областния управител, с която е одобрен план на новообразувани имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да бъде съобразявано при преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие и с решението от 11.12.2003 год. по гр.дело № 8482/2002 год. на Софийския районен съд /за последното няма данни да е влязло в сила/, с което са уважени установителни искове за собственост, като е прието, че съгласно чл.18з, ал.3, изр. второ и трето от ППЗСЗЗ получената по замяна земя е била отчуждена от получилото я лице и това препятства реституирането й на бившия собственик, съотв. на неговите наследници. Посочено е още, че е без значение правната природа на разпоредителното действие и лицето, в чиято полза е направено, доколкото в закона не се прави такава разлика, който при всяко положение запазва правата на придобилите правото на собственост трети лица.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателят не сочи непълноти или неясноти на приложимите за случая материалноправни норми, нито твърди, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор, нито че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Оплакванията за неправилно приложение на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, както и за съществени нарушения на процесуални правила могат да бъдат проверявани само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки. Твърдението, че всяко отстраняване на грешка в решението на съда е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Смисълът на споменатите три хипотези, които обхваща това основание за допускане на касационно обжалване е друг. От една страна чл.280, ал.1, т.3 ГПК има предвид противоречива или неправилна практика на Върховния касационен съд, чието преодоляване става чрез издаване на тълкувателни решения. При липса на практика на Върховния касационен съд, разглеждането на касационната жалба, когато това е от значение за развитие на правото, се разрешава от конкретния състав чрез тълкуване, с което се цели преодоляване непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон – чл.5 ГПК. Да се приеме, че всяко отстраняване на грешка във въззивното решение е от значение за развитието на правото и спомага за правилното и точно прилагане на закона, както се поддържа от касатора, би означавало да се разглежда всяка касационна жалба само въз основа на поддържаните с нея оплаквания по смисъла на чл.281, т.т.1-3 ГПК, без да е необходима селекция на жалбите съобразно критериите по чл.280, ал.1 ГПК, което би направило безпредметно съществуването на тази разпоредба на процесуалния закон.
В обобщение, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.02.2009 год. по гр.дело № 1261/2007 год. на Софийския градски съд, Г. О., ІІ-б въззивен състав по жалба вх. № 1* от 19.03.2009 год., подадена от С. Д. С. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: