1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1008
София, 15.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1133/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Н. С. от [населено място] чрез адвокат Ц. Ц. против въззивно решение на Г. окръжен съд № 42/4.05.2010 г. по гр. д. № 309/2009 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Дряново № 20/10.04.2009 г., постановено по гр. д. № 342/2008 г., /поправено с решение № 326/25.09.2009 г./, с което са отхвърлени предявените от С. Н. С. против Ц. Н. И. обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 7000 лв. и на неимуществени вреди в размер на 15000 лв.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, ТР № 2/2.07.2004 г., ВКС, ОСГК с произнасянето си като контролноотменителна инстанция, а не като решаващ съд по съществото на спора.
Ответникът по касация Ц. Н. И. от[населено място] чрез адвокат Иван Ж. е оспорил жалбата като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 30.12.2006 г., около 12.30 ч. на път № 609, на разклона за[населено място] ливада, местността „Р. дол”, в района на[населено място] е настъпило ПТП между управлявания от ищеца С. С. микробус марка „С.”, рег. № ЕВ 83-81-Ж и лек автомобил марка „В. 2104”, управляван от ответника Ц. И.. В резултат на ПТП С. С. е получил контузия на главата с мозъчно сътресение без загуба на съзнание, счупване и изкълчване на лява тазобедрена става, счупване на вътрешния кондил на големия пищял на левия крак с изкълчване на лявата коленна става, трябва на лявото ходило с изкълчване. Образуваното срещу Ц. И. досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 НК е прекратено от Районна прокуратура-Д., като е прието за установено, че причина за ПТП е пострадалият С. С., който неправилно е оценил пътната обстановка и е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, завивайки наляво в момент на предприето от Ц. изпреварване с другото МПС. Постановлението за прекратяване на предварителното производство е потвърдено от Д. районен съд и Окръжен съд Габрово, а ВКС на РБ е оставил без уважение искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство.
От правна страна въззивният съд е възприел правния извод на районния съд, че исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД са неоснователни, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Пътнотранспортното произшествие е настъпило изцяло по вина на ищеца и не е налице извършено от ответника противоправно деяние. В мотивите на решението на въззивния съд е препратено към мотивите на районния съд съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК.
С оглед приложеното към касационната жалба изложение относно допустимостта на касационното обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Изложението не съдържа формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора, обусловил правните изводи на съда, който въззивният съд да е решил в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и с приложеното ТР № 2/2.07.2004 г., ВКС, ОСГК, съгласно което въззивната инстанция като втора по ред инстанция по същество е решаващ, а не проверяващ съд.
Твърдението в изложението, че въззивната инстанция необосновано не е допуснала нови доказателства по делото и не е обсъдила събраните по делото доказателства, а че се е позовала в мотивите си на становища от досъдебното производство и на първоинстанционния съд съставлява оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на процесуални норми-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Независимо от това препращането към мотивите на първоинстанционния съд не съставлява процесуално нарушение. Касае се до процесуална възможност за въззивния съд в случай, че първоинстанционното решение е правилно, която е уредена изрично с разпоредбата на чл. 272 ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Производството по делото се е развило изцяло при действието на ГПК /в сила от 1.03.2008 г./, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 5.09.2008 г.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Г. окръжен съд № 42/4.05.2010 г., постановено по гр. д. № 309/2009 г. по касационна жалба от С. Н. С. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: