1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1008
[населено място], 18.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 675/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , със седалище и адрес на управление в [населено място], [община] , представлявано от адв. Е. димитров, ВАК срещу решение №268/15.10.2013г., постановено по в.т.дело № 247/2013г. на Варненския апелативен съд, с което потвърдено решение № 70/18.01.2013г. по т.дело № 1164/2012г. на Варненския окръжен съд. Счита, че решението е постановено в нарушение на чл.55 и чл.265, ал.2 ЗЗД, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.195, ал.1, чл.172, чл.202 във връзка с чл.207 и чл.208, ал.2 и ал.6, чл.235, ал.2 ГПК и е необосновано, касационни основания за касиране на решението на основание чл.281, т.3 ГПК. Представя изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление взема становище за недопускане на решението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване по подробно изложени съображения . Прави се искане за присъждане на разноски по представен списък.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд.
За да потвърди решението на окръжния съд, с което са уважени обективно съединените искове на [фирма] срещу касатора, с основание чл.55, ал.1, пр.3 и по чл.86 ЗЗД, Варненският апелативен съд е приел, че ищецът е упражнил правомерно правото си да развали договора за изработка от 9.07.2008г. на основание чл.265, ал.2 ЗЗД. Извършената от изпълнителя [фирма] работа – доставка и монтаж на алуминиева дограма за зимна градина е с недостатъци, които имат съществен и неотстраним характер. Появилите се недостатъци са следствие на лошо изпълнение на ответника по отношение на проектирането, оразмеряване и монтажа, обстоятелства установени от събраните по делото доказателства – единична съдебно техническа еспертиза, приета в производство по обезпечаване на доказателствата, назначената в хода на процеса тройна техническа експертиза, писмени доказателства – протоколи за приемане на работата и свидетелски показания. Съдът е счел, че визирания в договора „проект” предоставен от възложителя не съставлява инвестиционен проект по смисъла на ЗУТ, а съдържа общи схеми, които нямат характера на подробно задание или спецификация за отделните елементи, бройки и сечения, поради което конкретното изпълнение на конструкцията е предоставено в дискрецията на изпълнителя и допуснатите пропуски в детайлите, предвиждания и оразмерявания са изцяло по негова вина. Приел е, че течовете не са от наклона на покрива, при евентуалност ответникът не е отправил предупреждение за негодност на даденото задание, а го е приел да го изпълни като осъществимо. На доводите на ответника – касатор, че единичната техническа експертиза е приета при допуснати нарушения на чл.207 и чл.208, ал.2 ГПК, съдът е изложил съображения, че конкретния казус презюмира правен интерес от провеждане на обезпечителното производство с оглед на последвалия демонтаж на работата; ответникът не е провел оспорване на предпоставките за допустимост на производството по чл.207 ГПК; страната не е заявила искане да не се дава ход на делото; заявила е, че не оспорва доклада на съда; не е искала отлагане на делото за връчване на молбата по реда на чл.208, ал.2 ГПК; не е провела оспорване на СТЕ, поради което посочените нарушения не водят до дерогиране на доказателственото значение на СТЕ.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Процесуалноправните въпроси: производството по обезпечение на доказателствата може ли да се противопостави на другата страна ако не е проведено съгласно чл.207 и чл.208 ГПК; презюмира ли се правния интерес при твърдени недостатъци от изработката или трябва да се докаже във всеки случай; нарушението на чл.208, ал.2 ГПК дерогира ли доказателственото значение на СТЕ и изготвената в обезпечителното производство СТЕ подлежи ли на анализ и преценка, когато е оспорена в обезпечителното производство, са поставени при допълнителния критерий по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По така поставените въпроси решението на въззивния съд не е в противоречие с решение №3487 гр.дело № 6562/1959г. на ВС, тъй като двете решения са постановени при различни факти относно участието на страните в производството по събиране на доказателствата. В цитираното решение съдът е приел, че събирането на доказателството трябва да стане с участието на двете заинтересовани страни по спорното правоотношение. Събраните по делото доказателства не могат да се противопоставят на страната по материалното правоотношения, която не е била призована и не е участвала при събирането на доказателството, какъвто не е конкретния случай. Касаторът не само е бил призован, но е присъствал в заседанието по приемане на заключението на съдебно-техническата експертиза и не се е възползвал от правото си да постави допълнителна задача или да иска разширяване на СТЕ по поставени от него задачи/ чл.208, ал.4 ГПК/. Освен това съдът е приел, че констатациите на техническата експертиза / приета в обезпечителното производство/ са подкрепени с допълнителни доказателства, събрани в пода на съдебното производство – показанията на свидетели.
Позоваването само на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Доколкото не са изложени аргументи по критериите по т.4 на ТР №1/2010г. от необходимостта от тълкуването на чл.207 и чл.208, ал.2 ГПК и значението му за развитието на правото, настоящия състав намира, че липсата на съдебна практика не е достатъчен аргумент за допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
По материалноправния въпрос: за да се приеме, че недостатъците са съществени, необходимо ли е те освен да правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, да са и неотстраними, или отстраняването им да техническо невъзможно или икономическо нецелесъобразно, освен че е обусловен изцяло от установените по делото факти за качеството на извършената от изпълнителя работа, не е осъществен допълнителния критерий, решението да е в противоречие с решение № 157 по т.дело №1135/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. доколкото последното е решено при други факти. По това дело предмет на договора за изработка е поставянето на бетонова настилка, недостатъците по която, според назначената СТЕ, могат да бъдат отстранени чрез полагане на изравнителна замазка и шлайфането й не са от категорията на СМР, които да създават сериозни затруднения при отстраняване на недостатъците. По конкретното дело съдът е установил, че изпълнителя е положил усилия както сам, така и чрез използването на друг търговец да отстрани недостатъците в изработеното, което се е оказало безуспешно. Различните факти, при които е приложена хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД за упражнено право от възложителя да развали договора за изработка не обосновава основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Останалите развити доводи от касатора са такива за неправилност на решението, които обаче са касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които могат да бъдат обсъждани само в производство по чл.290 ГПК, но не и в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване.
С оглед на изхода от обжалването на ответника ще следва да се присъдят документираните разноски от 3600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 268 от 15.10.2013г., постановено по в.т.дело № 247/2013 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място], [община] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] разноски 3600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: