О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1008
София,26.10.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 686 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПК”Б.”-гр.Т. срещу въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 15.02.2010г. по гр.д.№255/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от ПК”Б.” срещу М.Р.Р.Б. иск за признаване за установено,че к. е собственик на недвижим имот, представляващ бивш магазин за детски играчки със застроена площ от 75кв.м.,разположен на първия етаж от пететажен жилищен блок 23/1, находящ се в[населено място] на ул.”К. Б. І”№52.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за собствеността на сгради и постройки на кооперативни организации,чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991г.,по който е налице противоречива практика на съдилищата с оглед сочените от касатора решения на ВКС. Поддържа също така,че при липса на запазена документация за отчуждаването и заплащането на имотите, върху които е изградена сградата и при установяване,че О.-С. осъществява функции по капитално строителство в обектите на кооперациите,включени в него,необосновано съдът е приел,че е оборена доказателствената сила на А. №423/1981г. и А. №1135/1995г. като следвало да се установи с какъв акт на Д. А. са били предоставени за оперативно управление и стопанисване обекти на к.,тъй като съгласно разпоредбата на чл.15д ЗС правото на ползуване върху държавен имот се отстъпва на кооперация по реда на чл.13 ЗС със съгласието на М. на Ф. в съответствие с чл.101 НДИ.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявеният от ПК”Б.” установителен иск е неоснователен,въззивният съд е приел,че съгласно разпоредбата на §26 ДР ЗК тежестта на доказване,че К. е изградила със свои средства процесния обект до 13.07.1991г. е върху к. По делото обаче не се установява подобно обстоятелство, няма запазени данни с какви средства е финансирано строителството,като приложеното по делото ценообразуване е без подпис на съставител,главен счетоводител и директор и не доказва произхода на вложените средства за построяването на сградата. ПК”Б.” не е посочена като инвеститор и в разпределителния и разделителен протокол от 1972г.-като инвеститор е посочен О.-С..
По въпроса за придобиване правото на собственост от кооперативна организация на обекти,чието строителство е извършено от тази организация до 13.07.1991г.:
В представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1209/27.09.2001г. по гр.д.№2353/2000г. на ІV ГО на ВКС,решение №1985/17.10.2005г. по гр.д.№1075/2005г. на ІV ГО на ВКС и решение №257/23.03.2009г. по гр.д.№734/2008г. на ІV ГО на ВКС е прието,че разпоредбата на чл.2,ал.3 ЗОС/отм./, предвиждаща идентични предпоставки за признаване правата на кооперативните организации върху изградените до 13.07.1991г. постройки,е от материалноправно естество, като от датата на влизането й в сила ex lege кооперативните организации,доколкото са налице и предпоставките на §1,ал.2 ДР ЗК от 1999г. се легитимират като собственици на построеното от тях и прилежащия терен,като сградите и постройките,изградени от кооперативните организации до 13.07.1991г. върху държавна земя са тяхна собственост,макар на к. да не е учредено правото на строеж.
Аналогичен извод по приложението на материалния закон е направил и въззивният съд. Искът е отхвърлен,тъй като не е доказано к. да е построила процесния обект със свои средства,като изрично е прието,че ако това обстоятелство беше установено, предпоставките на материалния закон биха били налице. С оглед на това следва да се приеме,че не е налице противоречиво разрешаване на поставения материалноправен въпрос,а оттам и основание за допускане до касационно обжалване.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се навеждат и доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд решение,които обаче не биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. Доводите за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК касаят извършването на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства,а не принципно разрешен правен въпрос по приложението на процесуална или материалноправна норма. С оглед на това следва да се приеме,че сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.02.2010г. по гр.д.№255/2009г. по описа на С. окръжен съд по подадената от ПК”Б.” касационна жалба.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: