1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1008
гр.София, 30.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2153/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 81 от 02.03.2017 г. по гр.д.№ 33/ 2017 г. в частта му, в която, след като частично е отменено решение на Левченски районен съд по гр.д.№ 5/ 2015 г., са отхвърлени предявените от праводателката на С. М. (С. Б. З., починала в хода на първоинстанционното производство), против Р. И. Р., В. Д. Р., В. Н. К. и Г. Л. К. искове, квалифицирани по чл.135 ЗЗД, за обявяване на относително недействителен спрямо ищцата на договора, оформен с нотариален акт № ***, т.***, рег.№ ****, н.д.№ 388/ 2014 г. на нотариус рег.№ ***, с който Р. И. Р. и В. Д. Р. продават на В. Н. К. за сумата 7 000 лв нива в м.”О.” с площ 39,994 дка, трета категория, имот № 206021 по плана за земеразделяне на [населено място], нива в м.”К. г.” с площ 15,000 дка, четвърта категория, имот № 174023 по плана за земеразделяне на [населено място], нива в м.”П. б.” с площ 1,538 дка, от които 0,915 дка девета категория и 0,623 дка четвърта категория, имот № 309010 по плана за земеразделяне на [населено място].
С въззивното решение частично е потвърдено решение на Левченски районен съд по гр.д.№ 5/ 2015 г. в частта му, в която по предявените от праводателката на С. М. (С. Б. З., починала в хода на първоинстанционното производство), против Р. И. Р., В. Д. Р., В. Н. К. и Г. Л. К. искове, квалифицирани по чл.135 ЗЗД, е обявен за относително недействителен спрямо С. М. договорът, оформен с нотариален акт № ***, т.***, рег.№ ****, н.д.№ 389/ 2014 г. на нотариус рег.№ ***, с който Р. И. Р. и В. Д. Р. даряват на В. Н. К. ? ид.ч. от нива в м.”Изкл. от рег. Ю.” с площ 2,940 дка, пета категория, имот № 327001 по плана за земеразделяне на [населено място], ? ид.ч. от нива в м.”Изкл. от рег. Ю.” с площ 2,249 дка, от които 2,245 дка пета категория и 0,004 дка четвърта категория, имот № 327002 по плана за земеразделяне на [населено място], ? ид.ч. от залесена територия в м.”П. б.” с площ 5,000 дка, имот № 264059 по плана за земеразделяне на [населено място], ? ид.ч. от залесена територия в м.”Ц.” с площ 0,500 дка, имот № 260060 по плана за земеразделяне на [населено място] и ? ид.ч. от залесена територия в м.”Т. б.” с площ 2,000 дка, имот № 253004 по плана за земеразделяне на [населено място].
Р. И. Р., В. Д. Р., В. Н. К. и Г. Л. К. не са подали касационна жалба, поради което в частта, в която исковете са уважени, въззивното решение е влязло в сила.
В изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди, че по делото са доказани следните обстоятелства: през 2010 г. между С. З. и ответниците Р. И. Р. и В. Д. Р. е сключен договор, с който процесните имоти са прехвърлени на тези ответници срещу задължение за издръжка и гледане. Този договор не бил изпълняван и през 2014 г. С. З. предприела действия за развалянето му по съдебен ред. Научавайки за това, Р. И. Р. и В. Д. Р. прехвърлили имотите на В. Н. К., по време на брака му с Г. Л. К., три от тях с продажба, останалите чрез дарение. Впоследствие е уважен иска на С. З. за разваляне на договора за издръжка и гледане, но транслативните сделки между ответниците препятстват връщането на имотите в нейния патримониум, поради което я увреждат. Тези сделки трябвало да бъдат обявени за недействителни спрямо нея, като според жалбоподателката съдът неправилно отказал да стори това за продадените имоти поради липса на доказателства към момента на продажбата купувачът да е знаел за увреждането. Доказано е по делото, че В. Д. Р. и Г. Л. К. работят заедно като учителки и са приятелки и фактът на самите сделки доказва близките им отношения. Поддържа, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд (не е посочено коя), на практиката на съдилищата (също непосочена), както и че разглеждането на делото от касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците Р. И. Р. и В. Д. Р. оспорват жалбата като недопустима, защото към нея не са приложени, нито са посочени решения на ВКС или на други съдилища, на които въззивното решение да противоречи, нито е формулиран правен въпрос, по който касационното обжалване да бъде допуснато. При условията на евентуалност, ако жалбата бъде допусната до разглеждане, излагат доводи за нейната неоснователност и в подкрепа на правилността на въззивното решение.
Ответниците В. Н. К. и Г. Л. К. не вземат становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да отхвърли иска за обявяване на недействителността на продадените от първите двама на третия ответник имоти, въззивният съд посочил, че през 2010 г. праводателката на ищцата прехвърлила същите имоти на ответника Р. Р., по време на брака му с В. Р., срещу задължение за издръжка и гледане. Този договор е развален поради неизпълнение, но преди вписването на исковата молба за развалянето Р. Р. и В. Р. са продали на В. К., по време на брака му с Г. К., три от имотите. Сделката уврежда прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, но тъй като прехвърлянето е възмездно, за да бъде обявена тя за недействителна спрямо него, трябва продавачите и купувачът да са знаели за увреждането към момента на сделката. По отношение на Р. И. Р. и В. Д. Р. такива доказателства са ангажирани, защото, макар да не е била вписана исковата молба, към момента на продажбата те са знаели за неизпълнението на задълженията по договора за издръжка и гледане и за предстоящите действия на С. З. за развалянето му. По отношение на купувача В. Н. К. обаче няма нито едно доказателство, което да сочи на знание за увреждането и този факт не е доказан по делото. Щом купувачът не е знаел за увреждането, то сделката, с която той придобива възмездно трите имота, не боже да бъде обявена за недействителна спрямо кредитора на продавачите.
Във връзка с дадените от въззивния съд правни разрешения в изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран нито материалноправен, нито процесуалноправен въпрос, за който да е налице някое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Изложението съдържа общи оплаквания срещу правилността на фактическите констатации на инстанцията по същество, като приповтаря доводите в касационната жалба. Необосноваността обаче не е основание за допускане на касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК касационният съд може да допусне до разглеждане по същество касационната жалба срещу валидно и допустимо въззивно решение само по повдигнат от жалбоподателя правен въпрос. Такъв въпрос съдът не може да формулира служебно – Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, т.1. В мотивите на решението е прието изрично, че липсата на релевиран от касатора правен въпрос във връзка с правните разрешения на въззивния съд е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 81 от 02.03.2017 г. по гр.д.№ 33/ 2017 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. М. М., Е. [ЕГН], [населено място], [община], обл.П., да заплати на Р. И. Р., Е. [ЕГН] и В. Д. Р. Е. [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [община], обл.П., [улица], 2 000 лв (две хиляди лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: