4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
С. 17.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 404/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Р. А. срещу въззивно решение от 13.12.2011 г. по гр. дело № 5489/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 8293/2009 г. на Софийски районен съд в частите, с които са отхвърлени предявените от В. С. Д. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и вместо него е постановено ново, с което е отменено дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 23 от 29.12.2008 г. г. на управителя на дружеството, Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и дружеството е осъдено да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 7 356 лв., направените разноски по делото съразмерно уважената част на исковете и държавна такса.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: допустимо ли е решението на въззивния съд, предвид висящото наказателно производство за деянието, за което е уволнен Д.; представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на всички основания за уволнението на ищеца и може ли пълно доказване на идентификация да бъде проведено от свидетели, когато назначените експерти твърдят, че качеството на записа е напълно достатъчно за идентификация от конкретните свидетели, макар самите те да не могат да осъществят тази идентификация, поради липса на сравнителен материал.
В писмения отговор на касационната жалба, приподписан от адвокат М. М. ответникът В. С. Д. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция в частта по отхвърлените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и постанови ново, с което уважени исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на В. Д. срещу [фирма], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, Софийски градски съд е приел, че заповедта с която е наложено дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна. Изложил е съображения, че описаните в заповедта действия по изваждане на кашоните, в които са били мобилните телефони, поставянето им пред склад “Опасни товари” внасянето им вътре и евентуалното им изнасяне след края на работния ден в раница не е доказано по безспорен начин да е извършено от ищеца. Вещите лица специалисти в областта на видеозаписите и лицевата идентификация от съдържанието на снимковия материал от записите на охранителните камери не са могли да определят нито лицето, нито съдържанието на раницата носена от него. А от част от показанията на разпитаните свидетели, че достъпът до склада за опасни материални е бил свободен. В основа на това е извел извода, че работодателят не е доказал безспорно и несъмнено извършването на деянията, описани в заповедта.
Поставеният в изложението въпрос: допустимо ли е решението на въззивния съд, предвид висящото наказателно производство за деянието, за което е уволнен Д. не е от съществено значение за допустимостта на обжалваното решение, тъй като срещу ищецът до приключване на делото не е образувано наказателно производство. От представеното писмо от Столична дирекция на вътрешните работи № Я.-1726 от 17.09.2011 г. се установява, че досъдебно производство ЗМ-680/2008 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 65449/2008 г. по описа на СРП, е започнато, водено е срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.194 НК, и същото е спряно с постановление на прокурор при СРП от 17.03.2011 г. на основание чл.244, ал.1,т.2 НПК. За да е налице основанието на чл.229, ал.1,т.5 ГПК за спиране на производството по делото следва да са констатирани престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. В случая такива обстоятелства не са установени, тъй като досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител. Ето защо посоченото основание за спиране на производството не се е осъществило и обжалваният съдебен акт не е недопустим, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
По въпроса представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на всички основания за уволнението на ищеца не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В. съд е обсъдил всички доказателства по делото свързани с преценката за наличието на основанията за дисциплинарно уволнение. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 418 от 17.08.2010 г. по гр.д. № 522/2009 г. на ВКС, ІV г.о., с което практиката по този въпрос е уеднаквена. В него е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства при извършване на нарушението от служителя и неговото поведение, взети предвид от работодателя при налагане на наказанието. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не е в отклонение от задължителната съдебна практика. Приложените от жалбоподателя определение № 1078 по гр.д. № 916/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 1552 по гр.д. № 457/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 297 по гр.д. № 515/2008 г. на Сливенския окръжен съд са неотносими, тъй като касаят други основания за прекратяване на трудовия договор.
Въпросът представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на всички основания за уволнението на ищеца и може ли пълно доказване на идентификация да бъде проведено от свидетели, когато назначените експерти твърдят, че качеството на записа е напълно достатъчно за идентификация от конкретните свидетели, макар самите те да не могат да осъществят тази идентификация, поради липса на сравнителен материал е относим към разрешаване на спора по същество, свързан с анализа на доказателствата. Тази преценка касае фактите по делото, а не правото и не съставлява основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.12.2011 г. по гр. дело № 5489/2011 г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: