1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
[населено място], 18.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1545/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез управителя П. К., приподписана от адв. М. Х. САК, срещу решение №196 от 30.01.2014г., постановено по т.д. №337/2013г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено решение № 1980/12.11.2012г., постановено по т.дело № 954/2008г. на СГС, ТО, VІ-8 състав. Касасаторът прави оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението. В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК касаторът формулира материалноправни и процесуалноправни въпроси при допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] , [населено място], чрез адв. Д. Д. – САК, излага съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски, документирани с договор за правна защита и съдействие от 8.04.2014г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на САС, което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 613а, ал.1 ТЗ.
Предмет на касационно обжалване е решение на въззивен съд, с което потвърдено решение на СГС, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на дружеството – касатор по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Молбата е отхвърлена като неоснователна по съображения, че [фирма] не е доказал качеството си на кредитор по отношение на [фирма] за сумата от 423 857.23 лв. главница и 361 748.37 лв. лихва. Легитимацията на милителя [фирма] се установява от договора за цесия от 4.01.2006г. с цедент [фирма], но не е доказано твърдението в молбата по чл.625 ТЗ, че ответникът се е задължил за тези суми поради встъпване/ заместване в дълга на [фирма] към [фирма] по договор за заем от 16.06.1999г. за сумата от 1 104 701 680 лв., предназначени за изграждането на пътническа въжена линия „С. 2” – П. и „Романски – Малък Резен” – В.. Въззивният съд е изложил подробни аргументи защо не кредитира представените от молителя протоколи от 20.01.2000г. / в хода на въззивното производство, след връщане на делото за разглеждане от ВКС, ТК, и този представен пред СГС/ за съдържащо се в т.1,2 формално изявление за поемане на дълга по договора за заем от [фирма] и защо кредитира представения от ответника протокол от същата дата, но с различно съдържание на т.1.2, която не съдържа изявление за поемане на дълга на [фирма] към заемодателя [фирма]. Съдът се е позовал на текстови различия в представените от страните протоколи от 20.01.2000г., установени с помощта на съдебно-графологична експертиза и при използване на оригинала на същия протокол, надлежно заверен от ликвидатора на [фирма], съхраняван в МИЕ.
САС е изложил подробни съображения защо не приема, че включването в баланса за 2004г. на сумата като задължение на ответника към [фирма], заверен от ликвидатора на [фирма] М., не обвързва търговското дружество. Волеизявление за задължаване на дружеството с дълг може да се прави само от органен представител на дружеството до вписване на решението за обявяване на дружеството в ликвидация. Всякакви действия на ликвидатора след дата на обявяване на дружеството в ликвидация не могат да ангажират отговорността на дружеството за встъпване/ поемане на чужд дълг, по аргумент на чл. 268, ал.1 ТЗ. Счетено е, че отразяването на задължението в баланса отразява стопанска операция, за която трябва да са налице първични документи, установяващи основанието на задължението, каквито от събраните по делото доказателства не са установени. Въззивният съд е обсъдил и други събрани по делото доказателства /писмени и гласни/ и е направил окончателен извод, че по делото не е установено наличие на задължение на [фирма] по търговска сделка / договор за заем/, поради което въз основа на цесията молителят се явява единствено като кредитор на [фирма].
Въззивното решение не е нищожно и недопустимо. Касаторът не излага аргументи в подкрепа на тези си доводи. Обжалваното решение е постановено в предвидената от закона форма от законен състав на САС, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт, разбираемо и не страда от пороци, които се отразяват на неговата допустимост като неподсъдност, неподведомственост, произнасяне по непредявен иск.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка. Въпросът допустимо ли е в рамките на едно и също производство пред въззивен съд, едновременно да се прилагат разпоредбите на отм.ГПК / чл.154 във връзка с оспорен документ/ и ГПК 2008г./чл. 269 при преценка за валидност е допустимост на решението на СГС / не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не отговаря на даденото в т.1 на ТР №1/2010г. тълкуване материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело да е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът представлява довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по допустимост на касационното обжалване по чл.288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по чл. 290, ал. 1 ГПК. Касаторът не излага аргументи за противна на направената от въззивният съд констатация, че обжалваното пред него решение на СГС е валидно и допустимо. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Следва да се посочи, че касаторът не посочва съдебна практика, в противоречие на която е постановено въззивното решение – задължителна за съдилищата и не се излагат аргументи, съобразно приетите в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС критерии по тълкуването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по този въпрос.
Няма основание за допускане на въззивното решение по втория въпрос „допустимо ли е въззивният съд да обоснове извода си въз основа на несвоевременно наведени и преклудирани възражения, по въпроси които не са били спорни при първото разглеждане на делото относно съществуването на вземането на молителя, като в същото време, без да изложи конкретни съображения за това игнорира напълно основни доказателствени средства, потвърждаващи вземането на молителя като счетоводен баланс и категоричен извод за съществуване на вземането в счетоводството на длъжника по назначената по делото счетоводна ескпертиза”. Така поставян въпросът представлява довод за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Не е коректно поддържаното от касатора , че по делото не е било спорно вземането му по отношение на ответника. Обратното, това е бил основния спорен по делото въпрос, по изясняването на който са събирани доказателства / писмени, чрез съдебни експертизи, разпит на свидетели/ включително и след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС, ТК. В рамките на правораздавателната си компетентност на съд по съществото на спора, въззивният съд е обсъдил доводите на страните и доказателствата по делото по релевантните за спора факти, каквито са представените от страните протоколи от 20.1.2010г. и годишния баланс на дружеството – ответник от 2004г., в които се съдържат данни за твърденията на [фирма], че [фирма] е задължено лице по договор за заем от 16.06.1999г. Крайният извод на съда, че както преките, така и от косвените доказателства по делото, касаторът не установява качеството си на кретидор по отношение на длъжника. Тъй като основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, така формулиран въпросът не обосновава извод да изпълнява основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Неоснователно е позоваването по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК на решение №118 по т.дело №1042/2002г. ВКС ТК, доколкото последното касае разпределение на доказателствената тежест при прилагането на презумцията за неплатежоспособност по чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ, а в случая молбата по чл.625 ТЗ е отхвърлена поради недоказаност на качеството кредитор на молителя. Решение № 134 постановено по т.дело № 141/2009г. ВКС, ТК съдържа произнасяне по правния въпрос отразява ли се на активната легитимация на молителя да подаде молба по чл.625 ТЗ оспорването на вземането на кредитора от длъжника в отделно исково производство, т.е. и това решение не обосновава допълнителен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК поради липса на идентичност на правния въпрос / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса задължен ли е съдът да обсъди изложените от касатора доводи в писмената защита. Неоснователно е позоваването на решение №476гр.д. № 720/2009г., ВКС ГК, по което съдът се е произнесъл налице ли е съществено процесуално нарушение когато съдът е постановил решението преди да е изтекъл срока за представяне на писмена защита от страната. В случая съдът не е дал срок за представяне на писмена защита на въззивника – касатор, а само на явилата се в съдебно заседание страна – ответник.
Касаторът поставя въпросите: Неотмененото определение на СГС от 16.02.2010г. по чл.629б, ал.1 ТЗ съставлява ли констатация за изяснено от фактическа и правна страна дело и поражда ли задължение за съда за постановяване на решение по чл.630 ТЗ. Допустимо ли е при неотменено определение, решаващият съд да възлага експертизи, да приема доказателствени искания на страните в производството. Допустимо ли е постановяване на решение по чл.631 ТЗ при постановено определение по чл.629б ТЗ и невърната на молителя предплатена сума. Въпросите нямат отношение към решаващия по делото правен въпрос дружеството – молител доказва ли активната си легитимация на кредитор на ответника по делото. В чл.625 ТЗ е определен кръга на лицата, които могат да подават молба за откриване на производство по несъстоятелност. Предварителните мерки по чл.629а и чл.629б ТЗ нямат връзка с основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Определение по чл.629б ТЗ се постановява за да бъдат осигурени средства за самото производство по несъстоятелността, каквито са необходими за заплащане на възнаграждение на временния синдик. Различен е предмета на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Предмет на решението по чл.630 ТЗ са материалните предпоставки по чл.608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Тъй като въпросите нямат значение на обуславящ изхода на спора въпрос, ВКС не се произнася по допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Четвъртият въпрос : съставлява ли злоупотреба с процесуални права действия на страната на искания за неотносими към правния спор експертизи, представяне на документи, искания за разширяване на експертизи, повторно допускане на експертизи от СГС. Предмет на касационно проверка е решението на САС, а не на СГС. Извършените от първоинстанционния съд процесуални действия по допускането на доказателства по делото не могат да бъдат предмет на обсъждане от касационната инстанция, поради което така формулиран въпросът се явява недопустим. Въпросът по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се отнася до въпрос по който се е произнесъл въззивния съд от значение по конкретното дело. / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ . След като въпросът не попада в общата предпоставка да е обуславящ правните изводи на САС, това е достатъчно основание да не се допуска решението до касационно обжалване по него.
Въпросът следва ли съставът на решаващия съд да отговори на критериите и изискванията установени от вътрешноправни и международно правни актове в сила за Република България относно безпристрастност при постановяване на съдебните актове и несъответствието към тези изисквания на състава отразявали се на валидността на постановеното решение, доколкото е общо поставен, няма отношение към правото, с който е сезиран съда, не е подведен под конкретна материалноправна или процесуалноправна норма, поради което не изпълнява общата предпоставка въпросът да е от значение за изхода по конкретното дело. Отказът на състава на САС да се отведе от разглеждането на делото, е мотивиран с факта, че определението, послужило като основание за отвод, е постановено по друго дело, което не касае конкретно разглежданото дело, по което е постановено обжалваното решение. Позоваването на процесуалната норма на чл.22, ал.1 ГПК, както и на съмнения за нарушение на принципа за случайно разпределение на делата в СГС, няма отношение към разрешения от съда правен спор. Представените с касационната жалба писмени документи по този въпрос не се обсъждат с оглед на факултативния характер на производството по чл.288 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
На ответника се присъждат разноски в размер на 1000 лв., доказани с представения договор за правна защита и банково извлечение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1545/2014г., постановено по в.т.дело № 337/2013 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав.
ОСЪЖДА [фирма] – ГР. София да заплати на [фирма] – [населено място] разноски 1000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: