3
Ч.т.д.№712/11 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
гр. София, 21.12.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №712 по описа за 2011. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на С. Н. К. от с.- Г., обл. София срещу определение №96 от 11.05.2011г. по ч. т. дело № 369/2011г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на решение № 288 от 10.08.2008 г. по гр.д. № 182/2009 на РС-Самоков, с което молителката е осъдена да заплати на [фирма]-София сумата от 288 лева-стойност на консумирана вода и 40,11 лева-лихва-обезщетение за забава.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че от подадената молба вх.№2028/24.11.2010 г. по описа на РС-Самоков не става ясно, кои от изчерпателно уредените основания за отмяна по чл.303 от ГПК се сочат и поддържат от страна на молителката, а от тук и няма възможност за проверка на това, дали самата молба е подадена в тримесечния срок, който за различните основания за отмяна има различен начален момент, съгласно чл. 305 ал.1, т.1-5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения:
Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения , както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и това решение е влязло в сила, т.е. породило своите последици. В тази насока е и константната задължителна и казуална практика на ВКС. Освен това, именно с оглед принципната стабилност на съдебното решение след изчерпване на инстанционните способи за защита срещу него е предвиден и срок за атакуването му посредством извънредния способ на отмяната по чл.303 от ГПК.
В настоящия случай от подадената молба за отмяна не става ясно, кои от изчерпателно уредените основания за отмяна по чл.303 от ГПК се сочат и поддържат от страна на молителката, което освен, че само по себе си е препятствие за разглеждането, не дава и възможност за проверка на това, дали самата молба е подадена в тримесечния срок, който за различните основания за отмяна има различен начален момент, съгласно чл. 305 ал.1, т.1-5 от ГПК.
Ето защо обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от изложеното , Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №96 от 11.05.2011г. по ч. т. дело № 369/2011г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК на решение № 288 от 10.08.2008 г. по гр.д. № 182/2009 на РС-Самоков.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: