3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
София, 29.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2882 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № V-3 от 31.01.2013 година по гр.д. № 2253/2012 година на Бургаски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм) и чл. 194, ал.3 ЗОВСРБ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Л. Р. К. от [населено място] против М. на Отбраната на Република България. В решението е прието за установено, че ищецът е работил въз основа на договор за военна служба от 2002 г. на длъжност „инструктор-командир на взвод” в под. 22730 Б.; от 26.05.2010 г. като „старши техник в команда”, а през 2011 г. е преназначен в под. 25720 Ч.. Прието е, че както в действащия, така и в отменения ЗОВСРБ, когато в изпълнение на служебните задължения е превишена максималната продължителност на дежурството на военнослужещия, извънредно прослуженото време следва да се компенсира с почивка, а парично обезщетение е дължимо само в случаите, когато при прекратяване на служебното правоотношение, военнослужещият не е бил компенсиран с почивки. С оглед обстоятелството, че служебното правоотношение между страните по делото не е прекратено, претенцията за заплащане на обезщетение за положен извънреден труд за периода 01.10.2002 г. – 01.11.2011 г. е отхвърлена като неоснователна, съответно като неоснователен е отхвърлен и искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прието е, че обезщетение би се дължало едва при прекратяване на служебното правоотношение ако положеното време като извънредна служба не е компенсирано; че по време на изпълнение на договора за кадрова военна служба, ищецът разполага с правото да поиска и да заяви в кой период желае да ползва компенсацията, но не и с право на обезщетение по чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм) и чл. 194, ал.3 ЗОВСРБ.
В касационната жалба против решението на Бургаски окръжен съд, постъпила от Л. Р. К. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите дължи ли се възнаграждение за извънреден труд и от кой момент, когато даденото от военнослужещият дежурство надвишава определената продължителност на служебното време; дължи ли се обезщетение, когато превишеното служебно време не е компенсирано и към момента на приключване на съдебното дирене; при липса на дефиниция на понятието „извънреден труд”, как следва да се тълкува нормата на чл. 194, ал.3 вр. с чл. 214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ. Поддържа се, че е налице противоречива практика между гражданските и административните съдилища по въпроса дължи ли се на военнослужещия парично обезщетение за извънредно прослужено време и при така съществуващото противоречие коя практика следва да бъде зачетена като правилна. Изложени са доводи, че повдигнатите въпроси, предвид противоречивото им разрешаване, се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Приложени са решение по гр.д. № 37048/2009 г. на Софийски районен съд и решение по гр.д. № 9128/2010 г. на Софийски градски съд, без данни за влизането им в сила; решения на административен съд Б. и на Върховния административен съд, както и определения на Върховния касационен съд по чл. 288 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. на отбраната на Република България не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд.
Неоснователен е доводът за постановяване на решението в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въпросите дължи ли се, в кои случаи и от кой момент възнаграждение за извънреден труд, когато даденото от военнослужещият дежурство надвишава определената продължителност на служебното време и кой труд се счита за извънреден по смисъла на ЗОВСРБ са разрешени при съобразяване на установената от Върховния касационен съд практика по приложението на чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм) и чл. 194, ал.3 ЗОВСРБ. В съответствие с изводите, формирани в решение № 389 от 31.05.2010 г. по гр.д. № 194/2009 г. ІІІ г.о.; решение № 128 от 26.05.2010г по гр.д. № 282/2009г, ІV г.о ; решение № 439 от 01.07.2010 г. по гр. дело №1733/2009 г., ІV г.о. и решение № 696 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 887/2009 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е приел, че извънредният трудът (трудът, с който се превишава продължителността на удълженото служебно време, т.е. положен над 12 часа, респективно над 24 часа при дежурства и нормалната му месечна продължителност, се компенсира с намалено работно време, а парично обезщетение се заплаща само в случаите, когато трудовото правоотношение е прекратено без да е компенсирана разликата до нормалната продължителност на работния ден; че правото на вземане за обезщетение за извънреден труд възниква едва с прекратяване на служебното правоотношение, а по време на изпълнение на договора за кадрова военна служба, военнослужещият има право да търси компенсация, вкл. и като посочи кога желае да му бъде предоставена почивка.
Повдигнатите от касатора правни въпроси са намерили разрешение в съдебната практика чрез постановяване по реда на чл. 290 ГПК на съдебни актове на Върховния касационен съд, служещи за ръководство на съдилищата, поради което не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.11 т.3 ГПК.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и приложените съдебни актове на административни съдилища. Съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС, при формиране на противоречива практика по въпроси, обуславящи крайния изход на делото, редът за уеднаквяването и е по чл. 124, ал. 2 ЗСВ – чрез приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на съдиите от съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а искането за приемането му е правомощие на органите по чл. 125 ЗСВ.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-3 от 31.01.2013 година по гр.д. № 2253/2012 година на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: