4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
С. 3.10. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1400/2013 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. от [населено място], подадена чрез адвокат М. Х. срещу въззивно решение № 206 от 4.05.2012 г. по гр. дело № 276/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 91 от 24.10.2011 г. на Смолянския окръжен съд е отхвърлен предявеният от М. И. Г. срещу М. Д. Т. установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Т. му дължи сумата 48 000 евро, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 11 от 6.01.2010 г. по ч.гр.д. № 1/2010 г. на Чепеларския районен съд и разпореждане от 6.01.2010 г. за издаване на изпълнителен лист за главница 48 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 4.01.2010 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 3 897.15 лв., произтичащи от спогодба от 28.10.2008 г., сключена между страните по делото, нотариално заверена от нотариус А. В., с рег. № 531 по Р..
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въпросите: следва ли съдът на основание чл.235, ал.3 ГПК да обсъди фактите настъпили в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция; следва ли съдът в производство по чл. 422 ГПК да обсъжда различните части на нотариално заверен договор, да обсъжда валидността на неформален договор с цена надхвърляща установената в разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, който е новиран с писмено споразумение, носещо нотариална заверка на подписите, които са от решаващо значение за изхода на спора е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата М. Д. Т., чрез адвокат Е. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
С разпореждане от 11.02.2013 г. е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. на Върховния касационен съд, общо събрание на гражданска и търговска колегии за постановяване на тълкувателно решение по някои въпроси свързани с проблемите на заповедното производство, като в точка девета е поставен въпроса: към кой момент се установява съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение в производството по чл.422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С определение от 20.04.2012 г. производството по настоящото дело е спряно до произнасяне на Общото събрание на гражданска и търговска колегии на ВКС по направеното искане за постановяване на тълкувателно решение по поставения правен въпрос.
На 18.06.2014 г. е прието тълкувателно решение по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и на основание чл.230, ал.1ГПК производството по настоящото дело следва да се възобнови и се постанови определение по чл.288 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че на поставения в изложението правен въпрос- намира ли приложение в производството по чл.422 ГПК нормата на чл.235, ал.3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е дадено разрешение в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в което е прието, че съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска- от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК.
В настоящия случай такива факти нито са твърдяни от жалбоподателя, нито са представяни доказателства за настъпването на такива факти, поради което въззивният съд не е разрешавал въпроса свързан с приложението на чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените в изложението въпроси относно това, следва ли съдът в производство по чл. 422 ГПК да обсъжда различните части на нотариално заверен договор, да обсъжда валидността на неформален договор с цена надхвърляща установената в разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, който е новиран с писмено споразумение, носещо нотариална заверка на подписите. Тези въпроси са относими към правилността на въззивното решение, тъй като са свързани с разрешаването на конкретния казус и даденото от въззивния съд разрешение е по съществото на спора. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Той трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените въпроси са свързани с правилността на решението, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие е в размер на 1480 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 1400/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 206 от 4.05.2012 г. по гр. дело № 276/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Осъжда М. И. Г. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.І, ап.17 да заплати на М. Д. Т. от [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на сумата 1480 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: