1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
С., 3.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д. № 3581 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, [населено място], подадена чрез адвокат М. М. срещу въззивно решение от 6.03.2015 г. по гр. дело № 10051/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІ-60-60 от 2.06.2014 г. по гр.д. № 9481/2013 г. на Софийски районен съд, като е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на К. Д. Ж., извършено със заповед № РД-15-1668 от 14.11.2008 г. на министъра на земеделието и горите, на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, Ж. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция на животновъдството”.
В изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа, че по въпроса по какъв ред се удостоверява съгласието по чл.54, ал.5 от Закона за администрацията е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според жалбоподателят този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, с което е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представени са решение от 26.01.2012 г. по гр.д. № 14557/2010 г. на СГС, решение № 1371 от 8.02.2007 г. по адм. д. № 10997/2006 г. на ВАС, решение № 7906 от 30.06.2008 г. по адм. д. № 3303/2008 г. на ВАС.
Ответникът К. Д. Ж. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените от К. Д. Ж. искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с Ж. не е било съгласувано с министър-председателя в съответствия с разпоредбата на чл.54, ал.5 З Адм. Изложил е съображения, че разпоредбата е императивна и съгласуваната обща воля на министър-председателя и съответния министър е задължителна предпоставка за валидното сключване, изменение или прекратяване на договор с изпълнителния директор. С писмо от 14.12.2007 г. работодателят е поискал съгласието на министър-председателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ. Резолюцията на министър-председателя е със съдържание ”предлагам да запазите проф. Ж. за още една година поради високите му професионални качества”. Приел е, че това становище не съдържа съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Изложил е и съображения, че дори да се приеме че под условие е дадено съгласие, то е за след изтичане на едногодишния срок, т.е. до 20.12.2008 г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение предхожда тази дата- издадена е на 14.11.2008 г. В обобщение от съда е прието, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е било налице съгласие по см. на чл.54, ал.5 З Адм.
Поставеният в изложението въпрос не е обусловил решаващи изводи на съда по спора, и по отношение на него не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.54, ал.5 З Адм. е ясна и не се нуждае от тълкуване. Без значение е в каква форма ще бъде дадено съгласието на министър-председателя по чл.54, ал.5 З.. Наличието му трябва да бъде установено по делото. В. съд в случая е приел, че към момента на прекратяване на трудовия договор не е било налице съгласие. Изводът за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е основан на липсата на съгласие, а не на формата в която същото следва да бъде дадено.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е настоящия случай. По отношение на приложеното решение на СГС, няма данни да е влязло в сила. Решенията на Върховния административен съд не се включват в „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение от 6.03.2015 г. по гр. дело № 10051/2014 г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: