3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1009
гр. СОФИЯ ,31.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 443/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. Й. Я. е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 495 от 02.12.2010г. по гр.д.№ 715/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК.
Ответницата Р. Н. В. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
В. съд е потвърдил решението на районния съд С. № 1449 от 03.06.2010г. по гр.д.№ 923/2008г., с което на основание чл.109 ЗС Я. Й. Я. е осъден да възстанови състоянието от преди нарушението, извършено в източната двуетажна масивна жилищна сграда, собственост на Р. Н. В. , построена в УПИ ІV-1761,1734 кв.97 по плана на [населено място] – да изгради /възстанови/ разделителната стена между източния и западния дял от сградата на всички нива с чупка – южната част да е уширена към западния дял като за целта отвори зазиданите проходи от източната част на сградата и затвори вратите в разделителната стена на всички нива за връзка с обектите в западната част на сградата.
В. съд е възприел на основание чл.272 ГПК изводите на първата инстанция, че ищцата е собственик на първи и втори жилищни етажи, мазе и таван от източната част на двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІV в кв.97 по сега действащия план на [населено място]. По проекти и изпълнение на място разделителната стена между източния и западния дял от сградата е с чупка – южната част е разширена към западния дял на всички нива-от мазето до тавана. Ответникът е зазидал проходите от източната част на сградата към разширението и е отворил врата в разделителната стена за връзка с обектите в западната част на сградата, довело до промяна на разделителната линия между източната и западната част, а с премахването на чупката е присъединено разширението към западния дял. Тези действия нарушават пряко правото на собственост на ищцата като я лишават от възможността да го упражнява в пълен обем което обуславя извод за основателност на негаторния иск и ответникът е осъден да възстанови състоянието от преди нарушението, което е необходимо за да се прекрати смущаващото и ограничаващото въздействие върху правото на собственост на ищцата
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 2048/1995г. V г.о. – уважил е иск по чл.109 ЗС при наличие на отнето владение и спор за собственост между страните. Това решение не разглежда идентична хипотеза. В него е прието, че съсобственик не може да си служи с негаторна защита и да иска преместване на ограда при спор за ползването на общата вещ. В случая нарушаването на правото на собственост се състои в зазиждане на проходи и отваряне на нови врати, а отнемането на владението е последица от това преустройство и потърсената негаторна защита напълно съответства на нарушението, преустановяването на което изисква не само предаване на владение, но и възстановяване на фактическото положение чрез възстановяване границата между двата дяла на къщата по одобрения архитектурен проект.
Въпросът „ дали в случая са налице две жилищни сгради или една и кой е собственик на приобщените части към дела на ответника” е насочен към преценката на доказателствата по конкретното дело и не изисква тълкуване на неясна правна норма, поради което не обосновава извод, че разглеждането на спора от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
Въпросите дали съдът е нарушил процесуалните норми като не е положил достатъчно усилия да връчи исковата молба и е отказал да спре делото до приключване на делбеното дело също не са относими към основанията на чл.280 ал.1 ГПК, които съгласно разясненията, дадени в Т./2009 на ВКС, ОСГК са различни от касационните основания за неправилност на решението по чл.281 ГПК. Изложението на основанията за допускане на касационното обжалване следва да са свързани с решаващите изводи на съда, но да не се припокриват с тях, а да са изведени принципни въпроси по приложението на закона в конкретната хипотеза.
По въпроса за разноските разпоредбата на чл.80 ГПК , на която се иска тълкуване е неприложима, защото тя предвижда, че страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските ако не е представила списък за разноските , а в случая такова искане не е правено.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 495 от 02.12.2010г. по гр.д.№ 715/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: