О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
гр. София 08.11.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 29 септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 738 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Е. Г. С., чрез адв. А. И. срещу решение № 399/04.04.2011 г. по в.гр.дело № 2490/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3347/22.10.2010 г. по гр. дело № 3484/2010 г. на Варненския районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижимия имот – апартамент № 1, находящ се в сградата на [улица], ет.1, със застроена площ от 45.25 кв.м., заедно с избено помещение № 5 с площ от 4 кв.м. и 8.03%идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо парцел * в кв.*по плана на * подрайон на [населено място] с площ от 190 кв.м. при делбени части – по ? ид.част за всяка от страните по делото на осн.чл.34 ЗС. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите както следва: „че въззивната инстанция е постановила решение, с което е нарушила материалноправните правила, което предизвиква разглеждане от касационната инстанция на делото, за да се разреши материалноправен и процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното и еднакво прилагане на закона.” Жалбоподателят е цитирал решение № 39/54 г. на ОСГК на ВС, според което съдът спира производството, когато юрисдикция разглежда делото, което има значение за правилното решаване на спора от съда. Цитиран е чл.631 ГПК относно спиране на производството при отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейските общности, което е от компетенцията на националния съд. Според жалбоподателя конкретния въпрос е: „че разглеждането на всеки конкретен правен спор от ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, че на страните не може да се възлага мисията на научен институт за развитието на правото”. Изложени са и доводи какво представлява предпоставката в чл.280,ал.1,т.3 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответницата по жалбата К. В. К. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на делбата на недвижими имот – апартамент № 1, находящ се на първи жилищен етаж в сграда на [улица] [населено място] със застроена площ от 45.25 кв.м., заедно с избено помещение № 5 с площ от 4 кв.м. и 8.03%идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място – парцел *, кв.* по плана на * подрайон на [населено място] с площ от 190 кв.м.
От фактическа страна съдът е приел, че страните по делото – жалбоподателят Е. С. и ответницата по жалбата К. В. К. придобили чрез покупко продажба, извършена с нот. акт № */2004 г. собствеността върху процесния апартамент. Прието е, че към момента на придобиване собствеността на имота страните по делото не са били в брак помежду си, нито всеки от тях с трето лице. На основание посочената сделка съдът е приел, че жалбоподателят и ответницата по жалбата са съсобственици на процесния имот при равни квоти – по ? ид.част. Според въззивния съд неотносимо към предмета на спора е кой от двамата съсобственици е изплатил имота или това са извършили двамата заедно. При хипотеза на изплатена цена от единия съсобственик, то същият може да иска връщане на даденото в повече с отделен облигационен иск. При тези съображения съдът е приел иска за основателен и е допуснал имота до делба между страните по делото при равни квоти.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. За да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК съгласно даденото тълкуване в т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. гр. дело № 1/09 г. на ОС на ГКТК на ВКС жалбоподателят следва да формулира ясно и точно правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение и включен в предмета на спора, който е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените въпроси от жалбоподателя в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и същите не могат да се конкретизират и квалифицират като такива. Доводите на жалбоподателя касаят правилността на решението и са основания за касационна отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Те подлежат на преценка само ако се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК – т.е. формулиран е правен въпрос – материално правен или процесуално правен и наличие на някоя от предпоставките, визирани в т.1, 2 или т.3-та, което в случая не е установено. След като жалбоподателят не е поставил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда настоящият съдебен състав намира, че само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат посочените предпоставки в чл.280,ал.1,т.1 и т.3-та ГПК. Освен това жалбоподателят не е обосновал наличието на тези предпоставки, а само е възпроизвел законовия текст.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно на въззивното решение на Варненския окръжен съд в обжалваната част по поставените въпроси от жалбоподателя Е. С..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 399 от 04.04.2011 г. по в.гр.дело № 2490/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3347/22.10.2010 г. по гр. дело № 3484/2010 г. на Варненския районен съд по касационна жалба вх. № 14686/05.05.2011 г. подадена от Е. Г. С. от [населено място], [улица], чрез адв.А. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: