О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1009
София, 06.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 945/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д., срещу въззивно решение от 13.03.2009г. по гр. дело № 6/2009г. на Хасковския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос относно лишаване от право на ползване на съсобствен имот, в т.ч. и по въпроса за дължимостта на обезщетението от ползващия имота съсобственик, когато не е отговорил писмено на отправената му от другия съсобственик писмена покана за заплащане на обезщетение. Касаторът счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Счита още, че в противоречие с практиката на ВКС по прилагане на процесуалните правила, не е разпределена правилно доказателствената тежест в процеса относно доказване основанието, на което майка му е в имота.
Ответницата по касация В. К. С., гр. Д., не изразява становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение на Районен съд-Димитровград по гр.д. № 180/2006г. в частта по претенцията по чл.31,ал.2 ЗС и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от П. Д. Д. срещу В. К. С. иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за заплащане на сумата 3300 лева, представляваща обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот за период 24.01.2005г. – 31.10.2007г.
Въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сла решение е допусната съдебна делба между страните по делото върху процесния жилищен имот – бивша СИО, при квоти по ? ид.ч. за всеки от тях, като във фазата на извършване на делбата имотът е изнесен на публична продан. Ответницата е получила нотариална покана от ищеца, в която той претендира заплащане на обезщетение за лично ползване от нейна страна на целия имот- двуетажна къща, и лишаването от възможността и той да го ползва. За процесния период ответницата е ползвала един етаж от жилищния имот, съответстващ на квотата и в съсобствеността, а другият етаж се е ползвал от майката на ищеца, която с неговото съгласие се установила там, а той пък напуснал жилището и се преместил в нейния апартамент. По делото не е доказано ползването на целия имот през процесния период само от ответницата и лишаването на ищеца от възможност да го ползва съобразно квотата му в съсобствеността.
Поставеният от касатора правен въпрос по прилагане разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и с посочените от него решения и трайно установената съдебна практика, съгласно която съсобственикът, който сам ползва общата вещ, дължи на другите съсобственици заплащане на обезщетение за ползите, от които са лишени от деня на писменото поискване. Въпросите, поставени от касатора за значението на липсата на отговор на отправената от него до ответницата нотариална покана и за основанието, на което майка му се установила да ползва етаж от къщата не могат да обусловят изхода на спора, тъй като не могат да рефлектират върху решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС, които са направени не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС с оглед фактите, че не е налице самостоятелно ползване за исковия период, осъществявано от ответницата, а на част от него, съобразно квотата и в съсобствеността за исковия период, а ползване на другата част от трето лице, допуснато със съгласието на самия ищец. Поставените процесуални въпроси по прилагане разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./ относно разпределяне на доказателствената тежест в процеса също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени в противоречие с трайната съдебна практика. Изводите относно основанието, на което това трето лице /майката на ищеца/ е в имота, са направени след анализ на гласните доказателства, ангажирани от страните по делото.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.03.2009г. по гр. дело № 6/2009г. на Хасковския окръжен съд. 09.01.2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.