О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр.София, 10.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ:К. Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 52/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. В. Т. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Пазарджишки окръжен съд № 1* от 01.12.2009 г. по ч.гр.д. № 966/ 2009 г. С атакуваното определение е отменено определение на Пазарджишки районен съд № 1* от 15.09.2009 г. по гр.д. № 384/ 2009 г., след което е отхвърлена молбата на частния касационен жалбоподател за допускане на обезпечение на предявения от него против С. К. С. иск за установяване на нищожност на правна сделка за продажба на недвижим имот чрез спиране на изпълнението, насочено към опразване на същия този недвижим имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение в разрез с практиката на ВКС бил разрешен от въззивният съд материалноправният въпрос за предпоставките, при които е възможно допускане на обезпечение на бъдещ иск. Позовава се на определение № 3 от 12.01.2009 г. по ч.гр.д. № 1321/ 2008 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че установителните искове не са изключени от приложното поле на чл.389 от ГПК; че обезпечителната нужда не е свързана единствено с възможност за осуетяване на изпълнението на съдебното решение; че такава нужда е налице и когато е възможно изпълнението на бъдещото решение да бъде затруднено. Според касатора въззивният съд е нарушил трайната практика на ВКС, че при постановяване на съдебните актове съдът е длъжен да се произнесе по заявените основания за допускане на обезпечение на предявения иск (не е посочен конкретен съдебен акт за доказване на такава практика). Повдига и въпроса за това, дали за срочността на жалбата съдът е длъжен да следи служебно (също без приложени доказателства). При тези основания моли да се допусне касационно обжалване, съответно обжалваното определение да бъде отменено при наличие на всички основания по чл.281 от ГПК.
Ответникът по частната жалба В. В. Б. оспорва същата. Моли обжалването да не бъде допускано, тъй като въззивното определение не противоречало на практиката на ВКС. В него не било прието, че по принцип установителните искове не подлежат на обезпечаване, а било прието, че в конкретния случай нямало нужда от такова. Този извод ответницата поддържа за верен, така че и при допускане на обжалването, то определението на въззивния съд следвало да остане в сила.
Ответниците по частната жалба С. Й. Т. и К. Й. К. не вземат становище по същата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение – за неоснователно.
Съгласно чл.274 ал.3 от ГПК такова обжалване е възможно, ако са налице условията по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по правен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В настоящия случай определението на въззивният съд не съдържа произнасяне по твърдяния от касатора съществен правен въпрос за възможността да се допусне обезпечение на установителен иск. Въззивният съд не се произнесъл в смисъл, че не е допустимо да се обезпечава установителен иск, нито че затрудняването на изпълнението на решението не е основание за допускане на обезпечението. За да постанови обжалваното определение той се е ръководел от мотива, че изпълнението на съдебно решение за връщане на наета вещ не може да затрудни правата на действителния собственик на вещта, който е предявил иск да установи това срещу правоимащия наемодател (взискател в производството по изпълнение на решението за връщане на наетата вещ). Дали този извод на въззивния съд е обоснован и дали е направен в нарушение на материалния или процесуалния закон, може да се разсъждава само ако касационното обжалване бъде допуснато. В случая обаче няма основания за това, тъй като не е налице твърдяното противоречие между обжалваното определение и цитираното в частната жалба определение на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д. № 1321/ 2008 г.
Твърдението на касационния частен жалбоподател, че при липса на данни по делото кога е съобщено определението на първоинстанционния съд на ответните страни частната жалба срещу това определение се явява недопустима, не е подкрепено с посочване на конкретна практика. Независимо от това доводът следва да бъде разгледан, тъй като касае допустимостта на обжалваното определение. Той обаче е неоснователен. Вярно е, че съдът следи служебно за спазване на процесуалните срокове, но когато и при изпълнение на това задължение не бъдат установени категорични доказателства за това, кога обжалваемото определение е съобщено на заинтересованата страна, жалбата срещу него се счита подадена в срок. Направеният в този смисъл извод на въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС, а е в унисон с нея.
Към изложението на основанията за допускане на касационното обжалване е приложено и определение № 310/ 25.05.2009 г. по ч.т.д. № 292/ 2009 г на ТК, ІІ отд. на ВКС. Жалбоподателят обаче не е посочил какво разрешение, дадено от ВКС в това определение, е относимо за конкретния случай. Съдът не може да предполага какво касаторът е имал предвид с прилагането на акта и при липса на изричен довод, то обсъждането на мотивите в приложеното определение не е възможно.
Предвид изложеното не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Искането в тази насока е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пазарджишки окръжен съд № 1* от 01.12.2009 г. по ч.гр.д. № 966/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: