О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 11.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.01.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 18/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№78940/23.07.2012г. подадена от В. П. Г. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат Н. К.,против решение №4391/15.06.2012г. на Софийски градски съд,ІІ-ри „г” въззивен състав,постановено по гр.д.№13005/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 17.06.2011г. по гр.д.№32706/2008г. по описа на Софийски районен съд,31 състав за признаване за установено на основание член 124,ал.1 ГПК по отношение на В. П. Г.,М. А. Л.,С. Т. К. и М. Т. С.,че К. М. Х. и А. Й. Б. Х. са собственици на дворно място от 839 кв.м,находящо се в [населено място],кв.Г. б.,м.”В. з.”,ул.К.”№40,съставляващо УПИ *,кв.60,както и на застроената в дворното място едноетажна вилна сграда със застроена площ от около 42 кв.м.
Постъпила е и касационна жалба вх.№79941/25.07.2012г.,подадена от М. А. Л. от [населено място] против горепосоченото въззивно решение,като се иска неговата отмяна.
По жалбата на В. П. Г.:
В изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,част от касационната му жалба, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се заявява ,че са налице основанията предвидени в член 280 ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК,поради следните съображения/цитирам/:
„ Решението на СГС е противоречиво с практиката на ВКС.Изрично в съдебната практика на ВКС се приема,че правото на собственост на земеделски земи се възстановява,когато няма изградена законно към 01.03.1991г. сграда върху терена.Назначената по гражд.дело експертиза посочва,че сградата върху терена е нова,незавършена,за която няма одобрен архитектурен проект.Следователно касае се за нова постройка след 2000 г.
2.От приложените към гражд.дело нотариални актове №№ *,*,*,* от 2000г. безспорно се установява,че се отнасят до прехвърляне на собствеността върху празен терен без изградена постройка.
3.Фактическите твърдения на доверителката ми В. Г. посочени в т.2 се основават на Удостоверение № АБ-534/08.07.1998г.,в което се посочва,че Техническата служба”О. к.” удостоверява,че М. Цв.Б. и Т. Ат. Н./са бивши собственици на ? идеална част от терена/.Удостоверението се издава за да послужи пред нотариус за издаване на нотариални актове по обстоятелствена проверка.
4.Решението на ПК”О. к.” № Р-63 ГБ от 04.11.1998г. за възстановяване на собствеността върху земеделски земи,определя съответния имот неговите собственици.Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно,необезпокояващо и непрекъснато владение,при което фактическата власт се упражнява с намерение да се свои.
В този смисъл са редица решения на ВКС:
-тълкув. Постановление №5 от 1979г. на ВС на РБ,
Решение №224/24.07.2011г. по гр.д.№587/2000г. на ВКС,І гражд.отд.
Решение №233/05.04.2006г. по гр.д.№14/2006г. на ВКС,- гражд.отд.Моля да имате като противоречива практика даваща основание за касационно обжалване посочените решения на ВКС.
Решението на ПК за възстановяване правото на собственост в стари реални граници има конститутивно действие.Това решение представлява стабилен административен акт,който определя имота,чиято собственост се възстановява и неговия собственик.
5.Допуснати са съществени процесуални нарушения от въззивния съд,който не е обсъдил всички доказателства и е направил неправилни изводи.Допуснато е съществено процесуално нарушение във връзка с разпределението на доказателствената тежест.Решението на въззивния съд,че собственици на процесния имот са ищците противоречи на събраните по делото в двете съдебни инстанции доказателства.”
Ответниците по касационната жалба К. М. Х. и А. Й. Б. Х.,в писмения си отговор,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,в изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело,разрешен с обжалваното решение,като ВКС не е задължен да го извежда от същото,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Видно от цитираното изцяло съдържание на изложението на касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос,по който съдът се е произнесъл с въззивното решение,като в него се правят само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК и в подкрепа са сочи съдебна практика на ВС и ВКС/неприложено със жалбата/,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в член 280,ал.1 от ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на постановеното въззивно решение ще се извърши след допускане на касационно обжалване на решението,в производството по член 290 от ГПК.
Непосочването на правният въпрос от значение за изхода по делото и който е обусловил правните изводи на съда,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
По касационната жалба на М. А. Л.:
С изложението си,приложено към касационната жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„ С обжалваното въззивно решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС-[жилищен адрес]ал.1,т.1 от ГПК:Приложима ли е разпоредбата на член 10,ал.7 от ЗСПЗЗ по отношение на съществуваща в реституирания по ЗСПЗЗ имот сграда,за която няма одобрени строителни книжа,или издадените такива се отнасят до постройка,която към 01.03.1991г. не съществува и няма данни към същата дата да е било започнало строителство именно на така постройка съобразно разрешението?”,като касаторът се позовава на :
-Решение №117 от 16.05.2010г. по гр.д.№1134/2009г. на ВКС-ГК,ІІго,постановено по реда на член 290 от ГПК,в мотивите на което е посочено цитираното от касатора”Когато имотът е бил земеделска земя към датата на кооперирането му и впоследствие е включен в строителните граници на населеното място,то правото на собственост не се възстановява,само ако е налице законно строителство или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеното строителство е започнало към 01.03.1991г.-чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ.”,
-Решение №217 от 17.08.2010г. по гр.д.№69/2009г. по описа на ВКС,Іго,което се отнася до следното:”Разпоредбата на параграф 4а от ПЗР ЗСПЗЗ е приложима в случаите на валидно придобито право на ползване.Искът по параграф 4 и ПЗР ЗСПЗЗ има за предмет установяването на недействителността на основанието,по силата на което третите лица са придобили право на ползване по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ и целта на провеждането му е да се отстранят пречките за възстановяване на собствеността,затова макар да е с друг предмет,постановеното по него решение следва да бъде съобразено при разглеждане на спора за собствеността на земята.”
Ответниците по касационната жалба К. М. Х. и А. Й. Б. Х.,в писмения си отговор,считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,визирани от касатора,поради което молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел,че от значение е наличието на законно застрояване на процесното дворно място към 01.03.1991г.,тъй като съгласно член 10,ал.7 ЗСПЗЗ на възстановяване подлежи собствеността върху земеделски земи,включени в урбанизирани територии,само ако те изобщо не са били застроявани или са били застроени без каквито и да било строителни книжа.С оглед събраните по делото доказателства,съдът е стигнал до извода,че в настоящия случай не е налице такава хипотеза,поради наличието на съответните книжа за строителство/позволителен билет №14/16.01.1970г. и представения архитектурен проект за този строеж на сградата,които документи не са били оспорени от ответниците,настоящи касатори,както и че са налице достатъчно данни за реализирането на този строеж.В заключение въззивният съд е посочил,че процесния имот е имал характер на земеделска земя към момента на масовизацията,а след това е бил включен в границите на урбанизираната територия,както и че към 01.03.1991г. върху него е съществувала законно построена вилна сграда,което обстоятелство възпрепятства реституцията по ЗСПЗЗ.
С оглед на формулирания от касатора правен въпрос,цитиран по-горе,и възприетото от въззивния съд в решаващите му мотиви,обусловили правните му изводи при решаване на спора,въпросът се отнася до друга приета за установена фактическа обстановка по конкретен спор,а именно наличие на незаконно строителство към 01.03.1991г. и последиците от това за настъпване на реституционния ефект спрямо имот находящ се в урбанизирана територия-член 10,ал.7 ЗСПЗЗ,което е различно от установеното с доказателствата по делото относно наличието в случая на законно построена сграда към горепосочения момент.Ето защо и възприетото от въззивния съд в решаващите му изводи,не е в противоречие ,а напротив в съответствие с приетото с посочената задължителна практика на ВКС-решение №117/26.05.2010г. по гр.д.№1134/2009г. по описа на ВКС,ІІго.По отношение на второто поред горепосочено решение на ВКС,същото е неотносимо към разрешения в настоящия спор правен въпрос.
С оглед изложеното ,касационният съд намира,че не са налице посочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78 ал.3 ГПК на ответниците по касационна жалба К. Х. и А. Х.,следва да се присъдят направените по делото разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №27/08.08.2012г. в размер на 500 лева,за настоящата касационна инстанция.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4391/15.06.2012г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-ри”г” въззивен състав,постановено по гр.д.№13005/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. П. Г. от [населено място] и М. А. Л. от [населено място],всяка една поотделно да заплатят на К. М. Х. и А. Й. Б. Х.,сумата от по 250 лева/двеста и петдесет лева/разноски за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: