3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 13.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 410 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1758 от 17.08.2016г., постановено по в.гр.д. № 2070 / 2016г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено в осъдителната част решение от 9.11.2015г., постановено по гр.д. № 14575 / 2012г. на Софийски градски съд /поправено с решение от 18.12.2015г. по реда на чл. 247 ГПК/, в която ЗД [фирма] /понастоящем – ЗД [фирма]/ е осъден солидарно заедно с ЗД [фирма] да заплати по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на Г. Н. Д., действащ чрез майка си, Надежда Д. С., като негов законен представител, сумата от 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, реализирано на 24.08.2012г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от същата дата до окончателното плащане на главницата.
По в.гр.д. № 2070/ 2016г. на Апелативен съд – София е постановено по реда на чл.250 ГПК решение № 1566 / 04.07.2917г., след връщане на делото от ВКС за произнасяне по молба (наименована жалба) на Г. Н. Д., действащ чрез майка си, Надежда Д. С.. С него е допълнено решение № 1758 от 17.08.2016г., постановено по в.гр.д. № 2070 / 2016г. на Апелативен съд – София, като е потвърдено решение от 9.11.2015г. по гр.д. № 14575 / 2012г. на Софийски градски съд в частта, в която искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 4 000 лева до 50 000 лева, ведно със законна лихва от 24.08.2012г. до окончателното плащане. Постановеното по реда на чл.250 ГПК решение не е обжалвано в законоустановения срок, поради което първоинстанционното решение в отхвърлителната си част е влязло в сила.
В касационната жалба на [фирма] се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че предявеният иск срещу дружеството е недопустим и делото срещу него следва да бъде прекратено. Касаторът не е съгласен с приетата от съда солидарна отговорност между двете застрахователни компании. Излага становище, че съдът е следвало да определи процент на съпричиняване на всеки един от извършителите на деликта и в какъвто процент застрахователите носят отговорност, тъй като застраховките и деянието са извършени при действието на КЗ /отм./, в който не е посочено, че отговорността на застрахователите при независимо съизвършителство е солидарна.
В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: „1/ Може ли да се приеме, че едно решение е правилно и обосновано при условие, че съдът не е разгледал и не се е произнесъл по искания и твърдения на обжалващата страна?; 2/ Налице ли е съществено нарушение на материалните / процесуални правила, водещи до неправилност на решението при неразглеждане и непроизнасяне по всички съществени искания и твърдения на страната от решаващия съд?; 3/ Налице ли е съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, когато в хода на вече образуван процес между други страни, чрез новопредявен иск се вкарва нов ответник, който да участва в процеса наред със съществуващия вече ответник?”. На второ място, касаторът твърди, че във връзка с процесното ПТП е постановено влязло в сила решение на САС по гр.д. 3731/2013г за заплащане на неимуществени и имуществени вреди на друг пострадал пътник в същия лекия автомобил „Сеат Т.”, в който се е возил и ищецът по настоящото дело, като САС е приел, че вина за възникналото ПТП имат и двамата водачи на застрахованите при различни застрахователи автомобили „Пежо 406” и „Форд Транзит”, но е застъпено становището, че при съизвършителство отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност” на виновните за ПТП водачи не е солидарна. С оглед на това, се иска, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция ДВ бр.47/2009г./, да се допусне до касация решението в обжалваната част по въпроса, дали отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилите е солидарна при наличие на съизвършителство от застрахованите при тях лица.
Ответниците по жалбата оспорват наличието на предпоставките за допускане на решението до касация, съответно навеждат твърдения за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Решението на първоинстанционния съд е постановено по предявени от ищеца срещу ЗД [фирма] на 30.10.2012г. и срещу ЗД [фирма] /понастоящем – ЗД [фирма]/ на 29.03.2013г. искове по чл.226, ал.1, вр. чл. 271, ал.2, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, реализирано на 24.08.2012г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от същата дата. С решение от 9.11.2015 г. СГС осъжда ответниците да заплатят солидарно на Г. Д. сумата от 4000 лева – застрахователно обезщетение, което е потвърдено с обжалваното пред настоящата инстанция решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касация, предвид следното:
Поставените три процесуални въпроса са във връзка с твърдението на касатора, че искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу него е недопустим, тъй като е предявен и разгледан при условията на последващо субективно пасивно съединяване с вече предявен иск по чл.266, ал.1 КЗ /отм./ срещу друг застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно даденото разрешение в решаващите мотиви на т.5 от Тълкувателно решение №1/ 2014г. от 23.12.2015г. по тълк.д. № 1/ 2014г. на О. на ВКС, дори искова претенция по чл.226, ал.1 КЗ да е недопустимо въведена по реда на чл.228, ал.3 ГПК във висящо производство по предявен иск, тя не е процесуално недопустима. Ето защо, липсва твърдяната от жалбоподателя евентуална недопустимост на постановеното от апелативния съд решение, поради което поставените във връзка с това процесуалноправни въпроси не могат да предпоставят допускането на решението до касационно обжалване.
Съгласно формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС в решение № 121 / 18.09.2014г. по т.д. № 2859 / 2013г. на ВКС, I ТО, при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. С оглед наличието на практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице при наличие на съизвършителство на деликта от застрахованите при тях лица, съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция ДВ бр.47/ 2009г./. Предвид изложеното, последният въпрос също не обуславя допускането на касационния контрол, тъй като не е осъществен допълнителният селективен критерий, на който се позовава жалбоподателят, а обжалваният акт е постановен в съответствие с практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1758 от 17.08.2016г. постановено по в.гр.д. № 2070 по описа за 2016г. от Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.