О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 13.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4286 / 2018 година
Производството е по чл. 274, ал.2, ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Маргарита” ЕООД против определение № 284 от 11.09.2018 г., постановено по въззивно гр.д.№ 113/2018 г. на ЯОС, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 68 от 07.06.2018 г. по гр.д.№ 113/2018 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта за разноските, като същите бъдат намалени. С решението, „Маргарита” ЕООД е осъдено да плати на „Папас – Олио” АД 17616,44 лв., включваща разноски за първа и въззивна инстанция. С определение № 284 от 11.09.2018 г., постановено по същото дело в необжалваната част, на основание чл. 248 ГПК тези разноски са намалени с 317,44 лв., съставляващи пътни разходи. Останалата дължима сума за разноски 17 299 лв. включва 8550 лв. адвокатски хонорар за първа инстанция и 8430 лв. за втора инстанция, държавни такси и хонорар за приетата СТЕ.
Основните доводи на частният жалбоподател са, че правният интерес е нисък и е следвало да се прецени това с оглед заявеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, а делото не съставлява голяма фактическа сложност и не са извършени значителен брой процесуални действие. Евентуално е наведен и довод за това, че не е съобразено, че ответникът е представян от двама адвокати.
Ответникът по частната жалба я оспорва и моли, определението, като законосъобразно и обосновано, да се потвърди.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови определението по чл. 248 ГПК в обжалваната част, съдът е приел, че е неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените множество процесуални действия и обема на делото.
С определение по чл. 288 ГПК по гр.д.№ 4287/2018 г. на ВКС, І гр.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д.№ 4287/2018 г. на ВКС, І гр.о.
Настоящата инстанция намира за правилна преценката на въззивната инстанция за неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Предявеният отрицателен установителен иск касае спор за право на преминаване през чужд имот на железопътен коловоз, който е отклонение на националната ж.п. мрежа и е собственост на частно дружество. Казусът е специфичен от гледна точка на правна уредба, съдебна практика и фактическа обстановка. По делото са развити от страните множество доводи и възражения. Ответникът е взел подробно становище по всеки от доводите на ищеца. Като ответник по отрицателен установителен иск, „Папас- Олио” АД е следвало да изчерпа всичките си основания и възражения. Фактическата обстановка също е усложнена, включва юридически факти и събития, които са се развили в продължителен период от време при различна правна уредба. Процесуалните действия също са повече и по-усложнени от обичайното – проведени са 4 открити съдебни заседания, в които са приети множество писмени доказателства, някои от които оспорени, разпитвани са пет свидетели, поставени са задачи и от двете страни на СТЕ. Процесуалните действия не се изчерпват само с проведените открити съдебни заседания, а включват и взетите подробни становища. Обемът на делото, включващ множество доказателства и приключили приложени дела също е значителен. Затова не е налице основание за намаляване на уговорения адвокатски хонорар.. на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Неоснователно е и второто възражение на частния жалбоподател. Договорът за правна помощ от 22.06.2017 г. е с адвокатско дружество и предвижда по часово заплащане, а не заплащане за двама адвокати, които да работят по делото. Подписаните пълномощни на всеки от тях не предвиждат заплащане. Дължимите суми за правна защита са изплатени на адвокатското дружество с фактури и платежни документи. Затова няма основание за присъждане само на половината уговорен хонорар.
Изложеното сочи на неоснователност на частната жалба. Обжалваното определение, като правилно, следва да се потвърди. Частният жалбоподател претендира разноски, но тъй като настоящото производство е за разноски и не е исково, такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 284 от 11.09.2018 г., постановено по въззивно гр.д.№ 113/2018 г. на Ямболски окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 68 от 07.06.2018 г. по гр.д.№ 113/2018 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: