О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 18.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 158/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.
във връзка с § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК (ДВ бр. 59/2007 г. в сила от 01.03.2008 г.).
Образувано е по частна жалба от „А” ООД с. С., обл. Русе и А. Б. Ю. от с. С., срещу определение № 123/19.03.2008 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия постановено по ч. гр. д. № 30/2008 г., с което се отменя определение № 288 от 09.09.2007 г. на Районен съд гр. Р. по гр. д. № 5 844/2007 г. в частта, с която е спряно производството по изп. дело № 2* по описа на ЧСИ с рег. № 8* с район на действие РОС за сумата от 52 877,08 лв. и се отхвърля като неоснователно възражението на жалбоподателите за спиране изпълнението на цитираното изпълнително дело.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност, с искане да се отмени обжалваното определение и да се постанови спиране на производството по изп. дело № 2* по описа на ЧСИ с рег. № 8* с район на действие РОС.
Ответникът по частната жалба „Б” Е. гр. Р. е депозирал становище в законоустановения срок. Същият счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като провери данните по делото намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима.
Производството по гр. д. № 5 844/2007 г. пред Русенския районен съд е образувано по повод постъпило възражение по чл. 250 ГПК (отм.) от „А” ООД с. С. и А. Б. Ю. , с искане съдът да постанови спиране на производството по цитираното изпълнително дело. Възражението е постъпило в РРС на 29.10.2007 г., поради което съгласно § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.)молбите за спиране на изпълнението по чл. 250 ГПК се разглеждат по реда на отменения ГПК. По този ред се извършва и преценката за допустимост на подадената частна касационна жалба срещу определението на Русенския окръжен съд пред Върховния касационен съд.
С определение № 288 от 09.11.2007 г. Русенският районен съд е спрял производството по образуваното изпълнително дело по реда на чл. 250 ГПК (отм.) по възражение на длъжника по издадения изпълнителен лист (по два записа на заповед по чл. 237, б. „е” ГПК(отм.) по отношение на сумата 52 877,08 лв., което е обжалваното пред Окръжен съд гр. Р. от взискателя „Б” Е. гр. Р.. С обжалвания в настоящото производство съдебен акт въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, в частта с която е спряно производството по изп. дело и е отхвърлил като неоснователно възражението на „А” ООД и А. Б. Ю.
Съгласно разпоредбата на чл. 218 а, ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въвзивните съдилища, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото. Обжалваното определение е акт на въззивен съд, но с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на цитирания текст, който има предвид исковото производство, пред каквото в случая не се намират страните. Според чл. 250 от ГПК (отм.), определението на съда по молбата за спиране на изпълнението подлежи на еднократно обжалване с частна жалба по реда на чл. 213- 218 от ГПК (отм.) пред по-горния по степен съд. Отмененият ГПК не предвижда възможност за обжалване актовете на въззивната инстанция пред ВКС.
В случая, данните по делото сочат, че определението на Русенския районен съд, с което е спряно производството по изпълнително дело за сумата 52 877,08 лв. на основание чл. 250, ал. 2 от ГПК (отм.) е било обжалвано пред Окръжен съд гр. Р., който е обсъдил основателността на подадената частна жалба и е отменил определението на първоинстанционния съд в частта, с която е спряно производството по изп. дело и е отхвърлил като неоснователно възражението на „А” ООД и А. Б. Ю. Така постановеното определение на въззивния съд е окончателно. С него въпросът поставен с частната жалба е бил решен по същество, поради което същото не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в категорията съдебни актове, изрично посочени н чл. 218 а, ал. 1 от ГПК (отм.). В този смисъл е и задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения, тъй като подадената частна жалба е недопустима същата следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съставът на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „А” ООД с. С. и А. Б. Ю. от с. С., срещу определение № 123/19.03.2008 г. на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия постановено по ч. гр. д. № 30/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: