4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
[населено място], 18.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1306 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дж.С.Р.С.” ООД против решение № 6427/17.10.2018 г. по гр.д.№ 496/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 165714/06.07.2017 г. по гр.д.№ 24378/2015 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „Хурани Инв”ЕООД иск, с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, за заплащане на възнаграждение в размер на 22 366,99 лева, по договор от 07.12.2010 г., за доставка и монтаж на оборудване за СПА център. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, поради несъобразяване на всички събрани по делото доказателства съдът е достигнал до неправилния извод, че възложителят не е приел извършената работа. Така съдът не е кредитирал обстоятелството, че обектът, оборудването на чийто СПА център е било възложено на ищеца от ответника , е въведен в експлоатация, което е следвало да се зачете като доказателство за приемане на изпълнението чрез конклудентни действия. Неправилно е отказано да се съобрази, с доказателствена стойност , обяснението на управителя на ищцовото дружество, че отказът на възложителя да подпише протокола за предаване на изпълненото от 15.08.2011 г. е бил обоснован единствено с липсата на пари.
Ответната страна – „Хурани Инв. „ЕООД – не е депозирала становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
За да отхвърли този от предявените искове, въззивният съд е съобразил, че за доказване изпълнение на възложеното ищецът е представил два протокола, но само първият от тях – от 22.03.2011 г. носи подписа на възложителя, удостоверяващ приемане на изпълнение, на стойност 109 083,12 лева с ДДС. Вторият протокол – от 15.08.2011 г., за изпълнение на стойност 154 366,99 лева с ДДС / инкорпориращ и отчетеното с първия , двустранно подписан протокол изпълнение / е едностранно подписан от изпълнителя, поради което не удостоверява прието от възложителя изпълнение на тази стойност. Съдът е посочил, че по делото не са налице доказателства ответното дружество да е приело извършени СМР, но и изобщо да е възложило такива за претендираната от ищеца неиздължена част от възнаграждението. Съдът е приел, че показанията на свидетелите Ш. и Ю. , касаят изпълнение на СМР по другите два договора – предмет на обективно съединените искове, решението по които не е предмет на касационното обжалване. Съдът е отказал да приеме за относими показанията на св. Б. и св. К.. Установил е, че издадените в изпълнените на процесния договор фактури – макар на стойност надхвърляща тази по двустранно подписания протокол – двустранно осчетоводени , са заплатени от възложителя, като в счетоводствата на всяка от страните не фигурират съответно вземания, респ. задължения в какъвто и да било размер, като несъбрани, съответно незаплатени. Съдът е приел, че е установено изрично приемане – на отчетените с протокола от 22.03.2011 г. работи, както и приемане с конклудентни действия – с осчетоводяването на фактурите , надхвърлящи стойността по двустранно подписания протокол, в рамките на разплатеното от 134 500 лева. Приемане на изпълнение на стойност над тази съдът е приел недоказано. Въззивният съд изобщо не е коментирал доказателствата за въвеждане на обекта, за чийто СПА център е договорена доставката и монтажа на оборудване с процесния договор , в експлоатация, като установяващи приемане изпълнението с конклудентни действия, въпреки че изричен довод с това съдържание въззивната жалба на страната съдържа.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Ако извършените СМР не са приети с изрични действия от възложителя, ограничена ли е преценката на съда за вида на конклудентните действия, чрез които изпълнителят твърди изпълнение на договора ?; 2/ Какви по вид конклудентни действия на възложителя следва да бъдат установени, за да се приеме, че същият е приел извършените от строителя СМР ? Подвъпроси : а/ Само осчетоводяването на фактурите от страна на възложителя ли представлява валидно конклудентно действие, от което може да се направи извод, че възложителят е приел строителството? б/ Упражняването на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му, съгласно неговото технологично предназначение, от страна на Възложителя, представляват ли конклудентни действия по приемане на изработеното ? в/ Депозиране на молба от страна на възложителя до компетентния общински орган за въвеждане в експлоатация на обекта, непосредствено след датата на която е следвало да бъдат приети извършените СМР, представляват ли по своето естество конклудентни действия, с които възложителят е приел извършените СМР в договорения обем и качество ? Издаденото разрешение от компетентния общински орган, с което е въведен в експлоатация обекта / предмет на договора за СМР / представлява ли доказателство за извършените СМР на същия обект? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с постановените решения по т.д.№ 3709/2015 г. на ІІ т.о., по т.д.№ 2411/2014 г. на І т.о., по т.д.№ 1158/2011 г. на ІІ т.о. и по т.д.№ 535/ 2010 г. на ІІ т.о. на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, обосновавана с формалистичния подход на въззивния съд, предвид отказа му да цени доказателствата за въвеждането на обекта в експлоатация, като установяващи приемане на изпълнението от възложителя.
Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въпреки изричния довод за доказателственото значение на въвеждането на обекта, на който са изпълнени възложените на ищеца работи, в експлоатация , за приемане изпълнението им от възложителя, въззивният съд изобщо не е коментирал този факт. Последното предпоставя формулиране на въпрос относно съществено процесуално нарушение на вменените с чл.269 пр. трето ГПК задължения за въззивния съд, за произнасяне по всички въведени с въззивната жалба доводи. От друга страна, видно от мотивите , съдът не отрича установяване приемането на изпълнението, в качеството на правно действие по одобряването му, като извършено в съответствие с възложеното , чрез конклудентни действия, нито е ограничил последните до коментираното двустранно осчетоводяване на фактури за извършени, но оспорвани, работи.Доколкото като конклудентни действия по приемане на изпълнението страната визира въвеждането на обекта в експлоатация, следва да се съобрази, че предмет на касационното производство е изпълнението по договора за доставка и монтаж на оборудване за СПА център, протокол за приемане на дейности с какъвто предмет е представен по делото и стойността на приетите по който, а очевидно и на работи извън този протокол, е разплатена от ответника. Приложеното към исковата молба удостоверение № 29/26.08.2011 г. за въвеждане и експлоатация на строеж: „Преустройство и реконструкция на част от Хотелски комплекс „Абир„ в [населено място] „ само по себе си не доказва пълната стойност на извършените работи / доколкото приети, макар на по-ниска от твърдяната от ищеца стойност, за същия обект, има /, вкл. евентуално наложили се в хода на изпълнението допълнителни такива, в отклонение от приетата и заплатена от Възложителя стойност, за каквито очевидно също се претендира възнаграждение / приложение № 1 към протокол № 19/15.08.2011 г./ . Няма и доказателства за сключването на договор за тези допълнителни, непредвидени работи, както изрично се е мотивирал и съда и което би предпоставяло евентуалното им възмездяване на извъндоговорно основание.
Не се обосновава и очевидна неправилност на въззивното решение. Същата следва да е изводима единствено от мотивите на съдебния акт, без проверка на действителното съдържание на приетите доказателства и извършените процесуални действия. Както се посочи по-горе , мотивите не съдържат коментар на визираното от касатора удостоверение за въвеждане в експлоатация. Следователно, преценка за правилното му или не игнориране за изхода на спора не би могла да се извърши въз основа на съдържанието на мотивите.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6427/17.10.2018 г. по гр.д.№ 496/2018 г. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: