4
решение по гр.д.№ 7301 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
София ,02.04. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 7301 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Роза Г. Павлова, Динка С. Г., Й. Г. А., Елинка Г. Атанасова и И. Г. М. срещу решение № 6285 от 26.08.2013 г. на Софийския градски съд, Гражданко отделение, II-В въззивен състав, постановено по гр.д.№ 9081 от 2012 г., с което е отменено решение от 30.03.2012 г. по гр.д.№ 11877 от 2010 г. на Софийския районен съд, 27 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу С. Б. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост и предаване владението на следния недвижим имот: част от УПИ III-111 в кв.9 по регулационния план на [населено място], в.з.”Малинова долина- II-Б, разширение, м.”Дупките” с площ на частта от 1004 кв.м., означена по контура на т.1,2,3,4,1 на скица-приложение № 1 към заключението на вещото лице инж.С. К., намираща се на лист 110 от решението на СРС и представляваща неразделна част от решението.
В касационната жалба се твърди, че решението на СГС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 15.11.2013 г. и в открито съдебно заседание ответницата С. Б. Б. оспорва жалбата.
С определение № 52 от 03.02.2014 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречието му със задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по тълк.д.№ 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 266 от 22.10.2013 г. по гр.д.№ 3513 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 26 от 12.06.2013 г. по гр.д.№ 12 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 7 от 01.02.2013 г. по гр.д.№ 647 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/ по следния правен въпрос: може ли ответник по дело по предявен иск за собственост върху имот, възстановен на ищците с решение на ПК /ОСЗГ/, да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент.
В горепосочената практика на ВКС се приема, че ответник по дело по предявен иск за собственост върху имот, възстановен на ищците с решение на ПК /ОСЗГ/, не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото обобществяване, ако самият ответник не заявява права върху имота към същия момент.
Обжалваното решение противоречи на тази задължителна практика на ВКС: в него е прието, че ответницата по делото С. Б. Б., която не заявява права върху спорния имот към момента на неговото включване в ТКЗС, а се легитимира като правоприемник на лице, което е получило имота по замяна по реда на З., може да оспорва легитимацията на разполагащите с решение на ОСЗГ ищци относно това дали техният наследодател е бил собственик на имота към момента на включването му в ТКЗС. Като е приел за допустимо това възражение на ответницата, въззивният съд е отхвърлил иска за собственост именно защото ищците не са доказали, че наследодателят им Г. А. А. е бил собственик на процесния имот към момента на включването му в ТКЗС.
Предвид противоречието на решението на СГС с горепосочената задължителна практика на ВКС, решението следва да бъде отменено.
На основание чл.293, ал.3 от ГПК след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Софийския градски съд, тъй като се налага извършването на ново процесуално действие: поставяне на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза да даде заключение дали полученият от праводателката на ответницата по замяна по реда на З. имот /имотът, описан в нотариален акт № 33 от 07.05.1960 г./ е част от възстановения на ищците с решението на ОСЗГ „О. купел” имот пл.№ 2572, к.л.740/741 по кадастралния план на [населено място], м.”Дупките” от 1950 г., като отговори конкретно и на следните въпроси: 1. След проверка на всички запазени разписни листове към кадастралните планове на м.”Дупките” да отговори дали описаните като съседи на имота на ответницата в нотариалния акт № 33 от 07.05.1960 г. лица са записани в разписните листове към кадастралните планове като собственици на имоти в м.”Дупките” и ако да- на кои имоти и 2. Да провери по протоколи № 122 от 22.10.1958 г., № 54 от 10.12.1958 г. и № 5 от 10.12.1958 г., които са описани в представените по делото нотариални актове № 33 от 07.05.1960 г., № 34 от 07.05.1960 г. и № 112 от 26.05.1960 г., ако се пазят тези протоколи, и по разписните листове към кадастралните планове, кои лица са посочени като собственици преди замяната на имотите, дадени в замяна на праводателката на ответницата С. С. Б. /С. С. И./, на С. К. С. и Г. К. С. и на В. К. К., дали тези лица са били записани в разписните листове към някой от кадастралните планове на м.”Дупките” като собственици на имоти и ако да- на кои имоти.
В. съд има право да постави такава допълнителна задача на съдебно- техническата експертиза с оглед приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГК на ВКС- тъй като своевременно още в отговора на исковата молба от 21.12.2010 г. ответницата С. Б. Б. е направила възражение, че е собственик на спорната част от УПИ III-111 по наследство и замяна по реда на З., която замяна поради извършеното преди влизане в сила на ЗСПЗЗ разпореждане с имота /дарение от С. С. Б. на бащата на ответницата Б. С. Б. с нотариален акт № 199 от 14.12.1962 г./ се запазва съгласно чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ; тъй като от приетите пред първоинстанционния съд основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза е останал неизяснен въпросът къде точно се намира полученият в замяна от праводателката на ответницата имот и тъй като във въззивната жалба на ответницата се съдържа довод за необоснованост на фактическите изводи на съда в първоинстанционното решение относно местоположението на този имот /първоинстанционният съд е приел, че този имот не се намира в границите на възстановения с решението на ОСЗГ имот на ищците и поради това е уважил иска за собственост/. Съгласно приетото в горепосоченото тълкувателно решение в този случай въззивният съд може и служебно /дори и без искане на страните по делото/ да назначи експертиза за изясняване на въпроса дали даденият в замяна на праводателката на ответницата имот се намира в границите на спорния имот, който е бил възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 6285 от 26.08.2013 г. по гр.д.№ 9081 от 2012 г.на Софийския градски съд, Гражданко отделение, II-В въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.