3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 20.03. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 760 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е извънинстанционно – по реда на чл. 307, ал. 1 – във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по подадена с вх. № 1039424 от 25.Х.2013 г. от Г. А. Д. от София молба за отмяна на влязлото в сила решение (без номер) на Софийския районен съд, ІІ ГО, 76-и с-в, от 23 май 2012 г., постановено по гр. дело № 57746/2010 г. (допълнено с решение по същото от 27.ХІ.2012 г.), с което – по иск на [фирма]-София с правно основание по чл. 124, ал. 1-във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК – е било признато за установено по отношение на молителя, че той, в качеството си на поръчител, дължи солидарно на кредитната институция сума в размер на 21 389.05 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, сключен с упражняващото стопанска дейност лице Г. В. С., както и договорна лихва в размер на 2 488.94 лв., законна лихва върху горепосочената главница, считано от 29.І.2010 г. и до окончателното й изплащане, а също и разноски за заповедното пр-во (по гр. д. № 4342/2010 г.) в размер на 1 304.10 лв.
Като се позовава на нарушаване на съответното съдопроизводствено правило досежно връчването на съдебни книжа – чл. 46, ал. 2 ГПК, молителят Д. изрично основава молбата си за отмяна на поставеното по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК първоинстанционно решение на т. 5 от чл. 303, ал. 1 ГПК, поддържайки, че бил разведен „от много години” и затова било неверно удостовереното от съответния съдебен служител обстоятелство в разписка от датата 27.VІ.2012 г., че препис от разпореждането на СРС по чл. 262, ал. 1-във вр. чл. 261, т. 4 ГПК (за оставяне без движение на въззивната му жалба до представяне на документ за внесена по с/ка на СГС държавна такса в размер на 477.56 лв.), бил връчен на съпругата му А. С., а оттам – че било незаконосъобразно последвалото връщане на въззивната му жалба. В тази връзка Д. прилага към молбата си за отмяна удостоверение от Столична община – Район „Л.” с изх. № ГР-1-59/17.І.2013 г., видно от което е, че настоящето му семейно положение е „разведен”.
Ответната по молбата за отмяна [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта, нито по основателността на искането за отмяна на влязлото в сила решение на СРС, постановено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е била подадена от надлежна страна в пр-вото пред СРС по гр. дело № 57746/2010 г. и срещу влязъл в сила на 20.VІ.2012 г. /съгласно чл. 296, т. 2, предл. 1-во ГПК/ съдебен акт, молбата на Г. А. Д. от София за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решението от 23.V.2012 г., ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в случаите по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна започва да тече от деня на „узнаване на решението”. В процесния случай ден, от който може със сигурност да се счита, че Г. Ал. Д. е узнал за първоинстанционното решение, представлява датата на подаване на въззивната му жалба срещу същото – 15 юни 2012 г. Но понеже тази дата предхожда влизането на решението в сила, като най-благоприятен за молителя начален момент на 3-месечния преклузивен срок ще следва да се приеме посочената в щемпела на канцеларията дата – 20 юни 2012 г., от която насетне то е необжалваем съдебен акт. При тези данни и при съобразяване правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК се налага извод, че преклузивният 3-месечен срок е изтекъл на 20 септември 2012 г. (присъствен ден, четвъртък), докато настоящата молба за отмяна е от 24.Х.2013 г., т.е. подаването й е станало повече от година по-късно. С оглед изложеното, като просрочена, молбата на Г. А. Д. за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение от 23.V.2012 г., постановено от СРС, ІІ ГО, 76-и с-в по гр. дело № 57746/2010 г., се явява процесуално недопустима.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество подадената от Г. А. Д., ЕГН [ЕГН] от София МОЛБА ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение (без номер) на Софийския районен съд, ІІ ГО, 76-и с-в от 23 май 2012 г., постановено в производство по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК по гр. д. № 57746/2010 г. (допълнено с решение по същото дело от 27.ХІ.2012 г.).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2