О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 23.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3639/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. Д. чрез неговия пълномощник адв. Б. Б., против въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 17.10.2012 г. по гр.д. № 4764/2009 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че изводите на въззивния съд не кореспондират с установените по делото факти, тъй като не е извършен пълноценен анализ на събраните доказателства. В нарушение на нормата на чл. 202 ГПК въззивният съд е възприел изцяло заключението на вещото лице относно невъзможността допуснатия до делба имот да бъде разделен на реални дялове, както и относно пазарната цена на същия.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване във връзка с тълкуването и прилагането на нормите на чл. 34 ЗС и на чл. 202 ГПК , за да не се допусне накърняване на правата на страните в делбеното производство.
Ответницата по касация Д. С. Г. изразява становище, че касационната жалба е основателна и следва да се допусне до разглеждане по същество.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 2.11.2007 г. по гр.д. № 2125/1994 г. на Софийски районен съд в частта, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица] /сега [улица]/, състоящ се от три стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет, килер и две антрета, заедно с избено помещение, с обща застроена площ 99.10 кв.м, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, съставляващо парцел ХVІ- 10 от кв. 430 по плана на [населено място], м.” Центъра”. Отменено е първоинстанционното решение в частта, с която съделителите са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на Софийски районен съд, вместо което е постановено друго, с което В. С. Д., Д. С. Г. и Е. М. Д. са осъдени да заплатят по 1 495.33 лв., Л. И. С. и Л. П. С.-С. са осъдени да заплатят по 747.67 лв., и съделителката В. С. С. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 2 990.67 лв.
Установено е по делото, че с влязло в сила решение от 29.07.2004 г. по гр.д. № 2125/1994 г. на Софийски градски съд процесният недвижим имот е допуснат до съдебна делба между съделителите В. С. Д., Д. С. Г., Е. М. Д., Л. И. С., Л. П. С.-С. и В. С. С., при следните квоти: по 2/12 ид. части за съделителите В. Д. и Д. Г., 2/12 ид. части за Е. Д., по 1/12 ид. част за Л. С. и Л. С.- С. и 4/12 ид. части за В. С..
Пред първата инстанция е била назначена съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че допуснатия до делба апартамент е неподеляем, и е определила неговата пазарна цена в размер на 270 000 лв. Съобразявайки заключението на вещото лице, първоинстанционният съд е приел, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, и получената сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от съделителите В. Д. и Д. Г., които са навели доводи, че не са били надлежно призовавани във фазата по извършване на съдебната делба и не са могли своевременно да направят искане за възлагане на имота и да предявят претенциите си по сметки. Оспорили са извода на първата инстанция за неподеляемост на допуснатия до делба имот, както и определената от вещото лице пазарна цена на същия в размер на 270 000 лв. като завишена. Поискали са назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на имота.
С разпореждане от 28.05.2009 г. въззивният съд е назначил съдебно-техническа експертиза при депозит, вносим от жалбоподателите. Изпратените до тях съобщения на адреса, посочен във въззивната жалба, са върнати в цялост с отбелязване, че лицата не живеят на този адрес. С определение от 21.03.2011 г. въззивният съд, след като констатирал, че определеният депозит за вещо лице не е внесен от жалбоподателите, но е необходимо изслушване на допусната експертиза, е разпоредил депозитът да бъде внесен от останалите съделители. По твърдение на останалите съделители, достъп до имота е имал съделителя В. Д., но тъй като той не е осигурил възможност на вещото лице да извърши оглед на жилището отвътре, последното е дало заключение за пазарната цена на жилището след външен оглед при отчитане на неговата площ, година на построяване, стандартно изпълнение на строителните работи /без луксозни подобрения/, местоположение, транспортен достъп. Според това заключение, пазарната цена на имота към 2012 г. е 224 300 лв.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателят Д. е направил искане за възлагане на имота, но въпреки дадената му възможност не е доказал наличието на предвидените в чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ предпоставки. Възприел е повторното заключение на съдебно- техническата експертиза като неоспорено от страните.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По поставените от касатора правни въпроси е налице трайно установена съдебна практика, с която последователно се приема, че в производството по съдебна делба въпросът за поделяемостта на делбените имоти се изследва служебно от съда, тъй като е определящ относно способа за ликвидиране на съсобствеността. Дори и да не е направено искане от съделителите, съдът е длъжен чрез назначаване на съдебна експертиза да изясни дали имотът е поделяем.
В случая съдът е изпълнил това свое задължение. Пред първата инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, която е установила, че допуснатото до делба жилище е неподеляемо. По смисъла на чл. 348 ГПК/ съотв. чл. ГПК отм./ един имот е неподеляем, когато от него при спазване на съответните строителни правила и норми не могат да се образуват реални дялове, колкото е броят на съделителите. Макар във въззивната жалба касаторът да е изразил недоволство от извършването на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, не е ангажирал доказателства, че от него могат да се образуват реални дялове, съответстващи на броя на съделителите, нито че той отговаря на изискванията за възлагането му по реда на чл. 288, ал.3 ГПК- отм./. Направеното във въззивната жалба доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно- техническа експертиза е само за установяване пазарната цена на имота. Експертиза с такава задача е назначена от въззивния съд. Заключението на вещото лице е обосновано, основава се на конкретно установени обстоятелства, касаещи делбения имот и релевантни за определяне на неговата пазарна цена, не е оспорено от съделителите, и доколкото по делото няма данни, поставящи под съмнение неговата обективност и компетентност, като е възприел същото, въззивният съд не се е отклонил от практиката във връзка с приложението на чл. 202 ГПК, изискваща експертното заключение да бъде обсъдено заедно с другите доказателства по делото.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 17.10.2012 г. по гр.д. № 4764/2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: