О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 24.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 4404 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от М. А. М., чрез адвокат Й.Г. и В.М., с вх.№9633 от 02.09.2013 г. на Софийския апелативен съд, срещу Определение №1842 от 06.08.2013 г. по ч.гр.д.№2980/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, ІV състав, с което е потвърдено определение №4511 от 16.07.2012 г. по т.д.№2016/2007 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-2 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение №124 от 25.01.2012 г. по т.д. №2016/2007 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-2 състав. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че обстоятелствата, на които се позовава частният жалбоподател и молител в производството по чл.37, ал.1 ГПК, отм. касаят евентуалното неправилно приложение на чл.50 ГПК, отм. и които са относими към упражнения контрол за законосъобразност на разпореждането за връщане на въззивната му жалба. Те не представляват инцидентни факти, възпрепятствали подаването в срок на въззивната жалба, поради което и не могат да обосноват възстановяването на срока за въззивно обжалване по смисъла на чл.37, ал.1 ГПК, отм.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по съображения, че Софийският апелативен съд не е обсъдил доводите съдържащи се във въззивната му частна жалба. Подържа, че в нея е изложил съображения не само срещу допуснати нарушения от съда, но и за бездействия на служителите в първоинстанционния съд, изразяващи се в неприлагане на получени доказателства в съда на 29.06.2012 г., относими към произнасянето на Софийския градски съд на същата дата по молбата на жалбоподателя с правно основание чл.37 ГПК, отм.. Навежда съображения, че съдът не е изпълнил задължението си да изпрати постановения съдебен акт на страната в производството- М. М.. Поставя следните правни въпроси, а именно: 1. „Съставлява ли бездействие и грубо нарушение от страна на съда „особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на закона с оглед обстоятелството, че по делото са представени доказателства, които са упоменати в обжалвания акт, но съдът не се е произнесъл по законосъобразността на потвърденото определение на пъроинстанционния съд” и 2. „Нарушаването от съда на процесуални норми, касаещи начина на връчване на съдебни книжа, конкретно невръчване на съдебно решение на страната в хипотезата на особено представителство по чл.50, ал.2 ГПК, отм., следва ли да се приеме като особено непредвидено обстоятелство, основание за възстановяване на срока по чл.37,ГПК, отм.”, спрямо които подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата М. Б. Македонска признава частната жалба за основателна, а другите ответници не вземат становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените правни въпроси са относими към твърдени от жалбоподателя закононарушения, допуснати от съда както в производството по чл.37 ГПК, отм., така и в производството пред Софийския градски съд по съществото на спора относно приложението на чл.50 ГПК, отм. Чрез тях частният жалбоподател смесва основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК с тези за достъп до касация по 280, ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 ГПК. Значимостта на поставения правен въпрос, като общо основание за достъп до касация, се определя от относимостта му към правните изводи на съда в производството по чл.37 ГПК, отм., а не и от твърденията за допуснати закононарушения и то в първоинстанционното производство по съществото на спора. При това те са били предмет на разглеждане в Определение №1148 от 23.05.2013 г. по ч.гр.д.№1957/2013 г. на Софийския апелативен съд,8 състав, с което е потвърдено разпореждането на Софийския градски съд за връщане на въззивната жалба на настоящия частен жалбоподател като просрочена. Още повече, че въпросът за значимостта на невръчването на съдебното решение на страната въобще е неотносим към развилото се пред Софийския градски съд на основание §2, ал.1 ПЗР на ГПК производство по съществото на спора по реда на ГПК , 1952 г. отм. В него нормата чл.7, ал.2 ГПК, задължаваща съдът да връчва на страните препис от актовете, които подлежат на обжалване, няма аналог.
Навежданите в молбата на жалбоподателя М. по чл.37 ГПК, отм. доводи за допуснати от съда процесуални нарушения с оглед твърденията му за съществуващ негов постоянен и настоящ адрес още от месец септември 2009 г., към който момент съдът е приложил чл.50 ГПК, отм. и с протоколно определение от 10.12.2010 г. по д.№2016/2007 г. му е назначен за процесуален представител- адв.Е., биха могли да се квалифицират като процесуални нарушения, представляващи основание за въззивно обжалване, но не и за възстановяване на срока за обжалване. При това преценката дали конкретно навежданите причини за пропускане на срока представляват непреодолима пречка трябва да се извърши с оглед обективно съществуващата пречка за извършване на съответното процесуално действие. Доказването на контретните обстоятелства е в тежест на страната, сезирала съда с молбата по чл.37, ал.1 ГПК, отм., р.п. чл.64, ал.2 ГПК. Твърденията на жалбоподателя за съществуващ негов постоянен и настоящ адрес, са само известни на него факти, за които той с молбата си за възстановяване на срока дори не е представил доказателства, а моли съдът служебно да ги провери.
Сочените от молителя и настоящ частен жалбоподател М. М. обстоятелства, че не е приложена към делото молба с вх.70208/29.06.2012 г.с ангажирани доказателства за настоящия му адрес, също не представляват особени и непредвидени обстоятелства с изключителен характер. В производство за възстановяване на срока той се е явявал лично, получил е издадените му съдебни удостоверения относно адресната му регистрация, поради което е бил в състояние да провери дали сочените от него доказателствата са постъпили в съда. На второ място, в доводите му за неприлагането им с молба с вх.№ 70208 от 29.06.2012 г., на която дата съдът е дал ход по същество на молбата му за възстановяване на срока, дори липсват твърдения, че тази молба е постъпила в деловодството на съответния състав и достигнала до решаващия съдебен състав преди съдебното заседание, проведено на същата дата. При това въззивният съд е изложил подробни съображения, подкрепени с практика на ВКС, относно необходимостта обстоятелството по чл.64, ал.2 ГПК, р.п. чл.37, ал.1, ГПК, отм. да е пряко, а не обусловено от предходни процесуални действия на съда, на каквито се позовава жалбоподателя, свързани с представителството и призоваването му в първоинстанционния съд.
Не е налице и подържаният допълнителен критерии за достъп до касация- този по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Наличието му въобще не е мотивирано с предпоставките за това по т.4 на ТР 1-2009-ОСГТК, а именно произнасянето по формулирания правен въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Нормите на чл.64, ал.2 и ал.3 ГПК почти дословно възпроизвежда съдържанието на чл.37, ГПК, отм., които са ясни и категорични и не се нуждаят от изправително тълкуване. По тях е формирана изключително богата и непротиворечива съдебна практика, която определя като особени непредвидени обстоятелства само обстоятелствата, които имат изключителен и изнендващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречил на страната да предприеме дължимото процесуално действие. В този смисъл вж. Определение №422 от 08.07.2010 г. по ч.гр.д.№399/2010г на ІV Г.О. Такива обстоятелства биха били внезапното заболяване на страната, природни стихии и военни действия, каквито не се съдържат в молбата на настоящия жалбоподател за възстановяване на срока за въззивно обжалване /вж.стр.187 от гр.д.№2016/2007 г. на СГС/.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1842 от 06.08.2013 г. по ч.гр.д.№2980/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, ІV състав, с което е потвърдено определение №4511 от 16.07.201 г. по т.д.№2016/2007 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-2 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: