2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
[населено място] 28.01. 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №994 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 30.05.2012г., постановено по в.гр.д.№1605/2012г. на Софийски градски съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение от 12.10.2011г. по гр.д.№16521/2011г. на Софийски районен съд са уважени предявените от М. Е. И. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът М. Е. И. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение са уважени предявените от М. Е. И. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №22 от 28.02.2011г. на изп.директор на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист програмотека” и за заплащане на обезщетение на основание чл.334, ал.1, т.3 КТ.
В. съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращение в щата, тъй като основанието за уволнение не е доказано от работодателя.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поддържа, че приетото от въззивния съд за задължителност на подбора, е в противоречие с приетото по приложени съдебни решения, че подборът не е задължителен. Доводите са неоснователни. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. С въззивното решение е прието, че основанието за уволнение не е доказано от работодателя. Не е установено изпълняваната от уволнената служителка трудова функция да е единствена и да е премахната, за разлика от фактическите изводи по приложените решения. При различни фактически изводи в обжалваното решение и в приложените съдебни решения, не може да се приеме наличие на противоречива съдебна практика, която да обоснове допускане на касационно обжалване. Правните изводи са различни, но при възприета различна фактическа обстановка по делата. Допълнителните мотиви относно подбора, не са от значение за изхода на конкретното дело, след като е прието, че не е доказано основанието на уволнението. Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ГПК/, а не в производството по допускане на касационно обжалване /чл.288 ГПК/.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.05.2012г., постановено по в.гр.д.№1605/2012г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: