4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр.София, 28 януари 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 16 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. срещу въззивно решение от 25.09.2015г. постановено по възз.гр.д. №19302/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на решение от 28.04.2014г. по гр.д.№44103/2012г. на Районен съд – София, жалбоподателят е осъден да заплати на Г. П. К., на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2012г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд.
В изложението си по допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие със задължителната съдебна практика /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/ е произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за морални вреди; както и по процесуалноправния въпрос, касаещ задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти по делото, които са от значение за установяване обема на претърпените вреди и в тази връзка да изложи свои собствени решаващи мотиви.
Ответницата по жалбата Г. К. в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, предвид следното:
С въззивното решение частично е отменено първоинстанционното решение, като предявеният от Г. К. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен до размера на сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, за което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, като наказателното производство е продължило от 2005г. до 2012г. В останалата част, с която претенцията на ищцата е отхвърлена за разликата до предявения размер от 25 000 лева, първоинстанционното решение е потвърдено.
За да обоснове допускането на касационния контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, касаторът общо е посочил в изложението си, че с въззивното решение в противоречие с т. II от ППВС № 4/68 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, при определяне размера на обезщетението, съдът не е отчел „всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и не е изложил мотиви за значението им за размера на вредите”; както и че по въпроса „за приложението на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД”, решението „противоречи на задължителната съдебна практика”. Конкретни доводи – кои са необсъдените от въззивния съд обстоятелства и как са повлияли те върху неправилното приложение на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, респ. върху присъдения размер обезещетение за неимуществени вреди, изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа.
Следва да се посочи, че както ППВС № 4/1968 г., така и константната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, последователно е приемала, че при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче, съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с настъпилото увреждане и обема на вредите. Практиката е еднозначна в разясненията си за критериите, по които се определя размерът на обезщетението при всеки частен случай, както и че въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. С обжалваното решение размера на обезщетението е обусловен от установените по делото факти, преценени от съда по вътрешно убеждение, което в настоящото производство по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано за необоснованост.
По процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени решаващи мотиви, атакуваното решение не противоречи на приетото по т.2 от ТР№1/2013г. на ОСГТК и т.19 от ТР№1/2001г. на ОСГК. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд има задължение да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, може да потвърди, или да отмени решението на първата инстанция. След обсъждане на правнолевантните факти, на доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение.
В случая въззивната инстанция е изградила свои собствени решаващи мотиви, като по този начин е дала отговор на въведените в процеса твърдения и възражения на страните. Съдът е оценявал доказателствата като се е ръководил от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата и преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. След като във въззивното производство са съобразени всички доказателства, относими към реално претърпените от ищцата неимуществени вреди /която дейност е намерила израз в мотивите на съда/, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увредения, като няма спор, че размерът на обезщетението зависи от особеностите на всеки конкретен случай.
Мотивиран така, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.09.2015г., постановено по възз.гр.д. №19302/2014г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.