О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 04.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1173 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищците Т. Д. И., Р. И. В. и Д. И. Д., чрез пълномощника им адв. Зв. С., обжалват в срок въззивното решение от 8.06.2010 год. по гр. д. № 592/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.01.2010 год. по гр. д. № 2210/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях против Д. К. С. иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ реална част с площ 310 кв. м. от поземлен имот № 1110 по ПНИ на СО „П.”, при описаните в решението граници, очертана в червен цвят на приложената на л. 25 от първоинстанционното производство скица.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му и вместо него се посатнови друго, с което искът им бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендират и заплащане на направените съдебни разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускане на касационното му обжалване с наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържат, че въпросът за характера на построената в имота сграда, като предпоставка за осъществяване на фактическия състав на трансформиране правото на ползуване в право на собственост върху имота, е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – описаните и представени решения № № 679 от 23.06.2003 год. по гр. д. № 554/2002 год. на ІV г. о. на ВКС, 250 от 9.04.2008 год. по гр. д. № 1240/2007 год. на V г. о. на ВКС, 1078 от 1.10.2007 год. по гр. д. № 1107/2006 год. на V г. о. на ВКС, 359 от 23.03.2007 год. по гр. д. № 171/2006 год. на ІVб г. о. на ВКС, № 201 от 10.03.2010 год. по гр. д. № 3582/2008 год. на ІІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Представени са и: определение на ВКС по чл. 288 ГПК, решение на ВАС по адм. д. № 1753/99 год. на ІV о. и решение на ВОС по гр. д. № 138/2010 год., за което няма данни да е влязло в сила, които не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, въз основа на която да се преценява твърдяното противоречие при произнасянето на релевантния правен въпрос.
Ответницата Д. К. С. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да отхвърли предявеният ревандикационен иск с предмет реалната част от 310 кв. м. от поземления имот № 1110 по действуващия ПНИ на СО „П.”, попадащ в границите на възстановения на ищците със заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ с № 1650 от 20.06.2003 год. на кмета на [община] такъв с площ 1 862 кв. м., въззивният съд е приел, че ответницата се намира в имота на правно основание – договор за дарение, обективиран в нот. акт № 166/97 год., което обуславя извод за ирелевантност на обстоятелството дали имотът е бил застроен със сграда към 1991 год. Извън това съдът приел и, че са налице и предпоставките за трансформация на правото на ползуване на праводателите й в право на собственост, съгласно пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед наличната сграда в имота преди 1991 год. – състояща се от едно помещение, една стая, без ток и вода в района.
Един от спорните въпроси по делото е бил дали имотът е застроен със сграда към 1.03.91 год., за да се породи правото на изкупуване на земята от страна на ползувателите, праводатели на ответницата. С оглед изложените мотиви на въззивният съд е видно, че същият е приел, че построеното в имота към горната дата представлява сграда, по смисъла на закона, като се е позовал на показанията на свидетеля И., воден от ищците и заключението на техническата експертиза. Поставеният въпрос е релевантен за изхода на делото по предявения иск, с оглед съображенията за легитимацията на ответницата за собственик на имота, предоставен за ползуване на праводателите й и изкупен от тях по реда на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Настоящият състав намира, че е налице противоречиво произнасяне по въпроса за наличието на сграда, като предпоставка за възникване на правото на ползувателя на изкупуване на земята, на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. В постоянната практика на ВКС, намерила израз и в представените решения към изложението, се приема, че понятието сграда по смисъла на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ включва приложението на пар. 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, както и субсидиарното приложение на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, предвиждащи електрификация, водозахранване и наличие на сервизни помещения. Така в решение № 1078 по гр. д. № 1107/2006 год. на V г. о. е прието, че сграда, която не отговаря на характеристиките за сезонна постройка, нито на критериите за сграда по действуващата към този момент Наредба № 5 и нормата на пар. 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, не обосновава извода за наличие на предпоставката за изкупуване на имота от ползувателя. Не е налице сграда в горния смисъл и когато е изградена стопанска постройка само за подслон и съхраняване на инвентар – решение № 359 по гр. д. № 171/2006 год. на ІV- б г. о. Изясняването на това обстоятелство е от правно значение за спора, тъй като ако изграденото в имота има характеристиките на постройка, която не е сграда по смисъла на пар. 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, където изчерпателно е посочено кои постройки не са сгради по смисъла на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, вкл. и незавършените строежи до покрива включително /т. 4/, ползувателят не може да придобие право на собственост върху земеделската земя.
С оглед на горното следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл в противоречив смисъл от произнасянето в представената съдебна практика по въпроса какво представлява сграда по смисъла на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и релевираното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице и следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат останалите основания за това.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 747 от 8.06.2010 год. по гр. д. № 592/2010 год. на Варненския окръжен съд, ІІ състав, по подадената от Т. Д. И., Р. И. В. и Д. И. Д., чрез пълномощника им адв. Зв. С., касационна жалба против него.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.30 лв. в едноседмичен срок от съобщението и представят вносния документ за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: