5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 06.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4479/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция след изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 106296/07.08.2018 г. на И. Н. Г., чрез адв. Е. В., срещу решение № 3655/18 от 06.06.2018 г. по гр. д. № 10072/2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 87872 от 10.04.2017 г. по гр. д. № 4111/2016 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на положителен установителен иск за признаване на установено, че апартамент № 3 в [населено място],[жк], вх. Б, ет. 1, с площ 59.56 кв. м., състоящ се от стая, кухня и сервизи, и мазе № 5 от 2.42 кв. м., с идентификатор …. е лична собственост на касатора.
С жалбата се иска отмяна на въззивното решение като неправилно – противоречащо на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на материалния закон, и постановено без съдът да е изпълнил задълженията си да укаже на ищеца за кои обстоятелства не сочи доказателства, както и служебно да назначи необходимите експертизи.
Ответниците по касация Х. С. Б. и Е. С. Т. не са подали писмени отговори.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от страна по делото с правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу подлежащо на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивно съдебно решение, така допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на И. Г. за установяване, че придобитият по време на брака му с Н. Д. Г., прекратен поради смърт на съпругата на 23.02.2015 г., недвижим имот, е негова лична собственост, тъй като е закупен изцяло с негови лични средства, като съпругата няма принос в придобиването.
Ответници по иска са децата на Н. Г. – Х. Б. и Е. Т.. Същите са оспорили исковата претенция.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд приел, че имотът, който бил ведомствен на СМК „Леонид Брежнев” /”Кремиковци” АД/, в който работела съпругата, е закупен на 06.08.1987 г. по време на брака й с ищеца. Заплащането на цената, която била в размер на 10 922 лева, било извършено на два транша, единият от които с дебитен превод К № 154 от 05.08.1987 г. в размер на 9 153.63 лева от сметка с титуляр ищеца. Останалата сума била заплатена с вносна бележка К № 154/6 от 05.08.1987 г., когато били заплатени и режийни разноски в размер на 1%. Така цената на имота била заплатена изцяло.
Въззивният съд обсъдил данните във връзка с твърденията на ищеца, че сумата е заплатена изцяло с негови лични средства. В тази насока обсъдил показанията на свидетелите С. Д. и Г. Г., както и копие от дневник за нотариални заверки за периода 1975-1994 г. на кметството [населено място], и приел, че на 26.06.1985 г. било заверено пълномощно от С. Т. – майка на ищеца, която го упълномощила да изтегли влога й от спестовната й книжка, но приел за недоказано намерение на упълномощителката да надари ищеца с около 10 000 лева за покупката на апартамент. Посочил, че никой от свидетелите не е присъствал на реално предаване на ищеца от неговата майка на парична сума, предмет на заявено дарствено намерение, нито е удостоверил използването на даденото пълномощно до смъртта на упълномощителката, настъпила на 07.03.1987 г., за теглене на каквато и да е сума от сметката й. Със смъртта й упълномощаването е прекратено, а по отношение на имуществото, което тя е притежавала към този момент, в полза на синовете й е възникнало наследствено правоприемство. Съдът посочил, че по делото не са ангажирани доказателства за наличието на спестовна книжка на С. Т., респективно на нейн влог в лева или валута и за това какви парични средства са били налични по него към този момент. Липсват и доказателства ищецът действително да се е възползвал от даденото му пълномощно и кога е станало това, респективно какво е станало с изтеглената сума и в какъв размер е била тя.
С оглед изложеното съдът приел, че ищецът не е ангажирал доказателства средствата, вложени в покупката на спорния имот, да представляват негова лична собственост, доколкото не е доказал, че заявеното от майки му дарствено намерение въобще се е осъществило реално, не е провел доказване и на твърденията си, че е разполагал с лични средства, придобити преди брака му с наследодателката на страните, в размер на 1 000 лева. При липса на доказателства за произхода на средствата по сметката на ищеца, от която е била заплатена сумата 9 153.63 лева, съдът заключил, че няма основание да се приеме за опровергана презумпцията, че средствата са общи семейни.
Въззивният съд обсъдил и процесуалното поведение на ответниците и посочил, че дори да се приеме, че те не са реализирали правото си на отговор, този пропуск не ги лишава от възможността да оспорят предявените срещу тях искове. Тъй като не са признали иска, то ищецът е следвало да проведе необходимото доказване на твърденията си, което той не е сторил. Посочил, че като вещ парите са родово определени и заместими вещи, но в хипотезата, пред която страните са изправени, ищецът е следвало да установи не влагането на кои да е налични парични средства в покупката на спорното жилище, а именно такива, които имат произход на негови лични средства, което той не е сторил. Не е доказал наличието на каквито и да е свободни лични средства, както и реалното им влагане в покупката, като липсват основания и за извод, че някаква съответна част от имота е придобита с лични средства на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя на първо място въпроса за валидността на обжалваното решение – порок, за който касационната инстанция следи и служебно и следва да допусне касационната жалба за разглеждане по същество, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно. В разглеждания случай такава вероятност не съществува. Не се констатира с обжалваното решение съдът да е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт в нарушение на чл. 14 и 18 ГПК или да е разгледал спора и постановил решението в незаконен състав в нарушение на чл. 20, предл. 2 ГПК, а съдебното решение е материализирано в надлежна писмена форма и е подписано от членовете на съдебния състав съобразно изискването на чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 ГПК, като изразената от съда правораздавателна воля е ясно и разбираемо формулирана.
На следващо място в изложението се поставя въпросът: „правилно ли е решен въпросът по чл. 21, ал. 1 СК – вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. И с какви средства са придобити с оглед трансформацията на средства от трети лица”. Твърди се, че решението противоречи на практиката на ВКС, без да се посочва и представя такава. Въпросът е свързан с решението на спора по същество, но правилността на решението не е предмет на проверката в настоящия етап на производството, което се занимава с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Обжалваното решение съдържа преценка относно наличието на трансформация на лични на ищеца средства в придобиването на спорното имущество, а въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи на съда са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът поставя и въпроса: „защо въззивната инстанция не е ползвала възможността тя да се произнася по въпроси, които са били наведени като спорни от страните пред въззивното производство и в първоинстанционното такова”. Така формулиран, въпросът е неясен и не може да бъде определен като правен въпрос съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Ако питането се свърже с изложеното в касационната жалба за несъбрани доказателства във връзка с движението на суми по влога на майката на касатора и на самия касатор и за пропуск на съда да назначи счетоводна и графологическа експертизи, то по своя характер това са оплаквания за допуснати процесуални нарушения като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не подлежи на разглеждане във фазата на селекция на касационните жалби.
Следващият въпрос е: „включват ли се в съпружеската общност придобитите по време на брака от единия съпруг на негово име парични влогове или тези влогове представляват лична собственост на съпруга, на чието име са придобити, както е в дадения случай с трансформация на средства от майката на ищеца”. По първата част на въпроса касаторът отново не е представил и не се е позовал на съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи. Ето защо специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице. Касаторът поддържа теза, че тъй като бракът е заварен от СК от 2009 г. /прекратен е през 2015 г./, то съгласно пар. 4, ал. 1 от ПЗР на СК от 2009 г. уредбата на паричните влогове следва режима, въведен от новия Семеен кодекс с чл. 21, ал. 1, поради което чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, включваща паричните влогове в обхвата на общността, е неприложима. Действително, заварените отношения се уреждат в съответствие с новата уредба, при която паричните влогове не са в обхвата на съпружеската общност – считано от 01.10.2009 г. заварените общи влогове стават лично притежание на съпруга, на чието име са открити. Разглежданият случай обаче не е такъв. Влогът на името на ищеца не е заварен – сумата по него е послужила за закупуване на имота през 1987 г., поради което липсва облигационно право, което да е лично притежание на ищеца. Втората част на въпроса е свързана с твърдението на касатора, че сумата по паричния влог, открит на негово име, с която е заплатена част от цената на жилището в размер на 9 153.63 лева, е получената от неговата майка. Съдът обаче е приел това твърдение за недоказано, поради което въпросът, като поставен в несъответствие с мотивите към обжалваното решение, не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3655/18 от 06.06.2018 г. по гр. д. № 10072/2017 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: