ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
София, 08. февруари 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3749 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 56/04.07.2017 на Видинския окръжен съд по гр. д. № 176/2017, с което е отменено решение № 3/01.03.2017 на Кулския районен съд по гр. д. № 246/2016, като е уважен предявеният иск за сумата 7.000 лева връщане на задатък в двоен размер по чл. 93 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Ц. Й. К., представляван от адв. А. М. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за допустимостта със свидетелски показания да бъде установено обстоятелството, че в деня за изповядане на сделката приемателят е бил готов да плати остатъка от уговорената цена, но окончателният договор не е сключен поради претенцията на обещателя цената да бъде увеличена и за съдържанието на волеизявлението за съгласие да бъде допуснат разпит на свидетели, както и по материалноправния въпрос за правото на страната да развали предварителен договор без да даде подходящ срок за изпълнение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответникът по жалбата Р. Б. А., представляван от адв. Е. Б. от ВАК, я оспорва като неоснователна и счита, че по повдигнатите въпроси не обуславят изхода на делото, респ. са решени в съответствие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, като при сключване на договора ищецът е заплатил сумата от 3.500 лева задатък и се е задължил в деня на нотариалното прехвърляне на имота (16.05.2016 г.) да заплати и остатъка от договорената цена в размер на 36.500 лева. Ищецът твърди в исковата молба, че в уговорения ден с ответника са се явили пред кантората на нотариуса, като той е носел дължимата сума за доплащане, но ответникът отказал да сключат договор, тъй като поставил изискване за закупуване и на земеделски инвентар на допълнителна стойност 20.000 лв. Ответникът от своя страна твърди, че ищецът е неизправната страна по договора, тъй като, когато са се явили при нотаруиса не е разполагал с дължимата сума, поради което губи даденият по договора задатък. След анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че е налице виновно неизпълнение на задълженията по предварителния договор от страна на ответника и ищецът е изправна страна, тъй като на падежа на изпълнението на задължението 16.05.2016 г., в 9,00 часа, се е явил в кантората на определения нотариус за сключване на окончателния договор. Съдът е приел, че не е необходимо явяването на ищеца пред нотариуса за извършване на нотариалните действия по сключване на окончателния договор, както и пасивните действия на ответника, да се удостоверят с констативен протокол, съгласно чл. 569, ал. 3, пр. 3 ГПК, поради недопустимост на свидетелските показания по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 569 ГПК сочи видовете нотариални производства и по никакъв начин не е обвързана с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото основната функция на нотариалните удостоверявания е разместване на доказателствената тежест и тежестта на доказване на истинността на официален документ се поема от страната, която го оспорва. В случая удостоверяването на явяването или на неявяването на лица пред нотариуса чрез съответния констативен протокол само би улеснило доказването в процеса, като изпълнението или неизпълнението на облигационно задължение е допустимо с всички доказателствени средства. В тази връзка съдът е приел, че разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, изр. 1 ГПК не е императивна по своя характер, тъй като чл. 164, ал. 2 ГПК предвижда, че в случая свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните (в искова си молба ищецът е поискал допускането на свидетели относно обстоятелството, че е изпълнил задълженията си по договора, а ответникът не е възразил срещу това, като в отговора на исковата молба ответникът е поискал допускането на свидетели относно обстоятелството, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, за което ищецът не е възразил). Първоинстанционният съд е допуснал свидетели и на ищеца и на ответника при довеждане, поради което въззивният съд е приел, че е неправилен изводът, че свидетелските показания са недопустими, както и изключването от доказателствата под делото на свидетелските показания на съпругите на ищеца и ответника, поради заинтересованост, доколкото в този случай е следвало те да се преценяват с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид евентуална тяхна заинтересованост. Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил инициатор за сключване на сделката, като е проявил настойчивост и последователност за намиране на подходяща стопанска сграда за отглеждане на животни и нейното закупуване (намерил е ответника в дома му, където били договорени условията на договора и дадено капаро, като сериозността на намеренията му да закупи имота се потвърждава от факта, че няколко дни след 16 май 2016 г. посетил ответника в магазина му и двамата отново разговаряли за реализацията на сделката и едва след като се убедил, че ответникът не е съгласен да продаде имота, ищецът е закупил друга подходяща сграда, където преместил работниците и животните). Въззивният съд е приел, като нелогично и лишено от житейска логика твърдението на ответника, че ищецът е дошъл пред нотариуса в деня на сделката, но не е носел в себе си договорената сума за доплащане на цената по договора, като точно в обратния смисъл са показанията на свидетелите С. и М.. Приел е, че показанията на свидетеля М. – очевидец на разговора между ищеца и ответника пред нотариалната кантора, установят факта, че ответникът е причина да не бъде сключен окончателен договор, тъй като поискал заплащането на нови 20.000 лв. за стопанския инвентар.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар първият процесуалноправен и материалноправният въпроси да обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС. Недопустимо е доказването със свидетелски показания на погасяването на парично задължение, което произтича от писмен акт. Готовността да бъде изпълнено такова задължение (когато това има правно значение) обаче е различно обстоятелство и няма процесуална пречка то да бъде доказано със свидетелски показания. Неудовлетвореният кредитор може да развали договора поради неизпълнението на длъжника по причина, за която длъжникът отговаря (в този смисъл е приложеното решение № 235/13.01.2016 на ВКС, III ГО по гр. д. № 490/2015). Договорът се прекратява и без допълнителен срок да е посочен изрично, ако в разумен срок след отправяне на изявлението насрещната страна не предложи изпълнение. Вторият процесуалноправен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че свидетелските показания са допустими, тъй като не са за доказване на получаването на дължимата по договора сума, а за обстоятелствата, че ищецът се е явил пред нотариуса и е бил изправна страна, докато ответникът е бил причина да се осуети сключването на окончателния договор.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 56/04.07.2017 на Видинския окръжен съд по гр. д. № 176/2017.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.