О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София 27.01.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 839 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. В. К. чрез пълномощник адв.М. М. срещу решение № 70 от 1.03.11г.,постановено по гр.дело № 132/11г.на Окръжен съд – Пазарджик.С него е отменено решение № 871 от 5.11.10г.по гр.дело № 2208/10г.на Районен съд – Пазарджик и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма] [населено място].
Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 36 от 13.04.10г.на изп.директор на ответното дружество,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца В. В. К. от длъжността „оператор производство и печат на полиетилен”,на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата,е законосъобразна.Изложени са съображения,че е налице реално съкращение в щата,заеманата от ищеца длъжност е била единствена,поради което за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор.Прието е,че трудовите функции за заеманата от ищеца длъжност и длъжността „машинист производство и печат на полиетилен” са различни,независимо от съществуващото известно сходство между тях.При близки и сходни длъжности работодателят има само право,но не и задължение да извърши подбор.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая по поставените от касатора въпроси: 1. задължително ли е извършването на подбор между работници с различни длъжностни характеристики,но със сходни трудови функции,в случаите когато с един от тях е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ,а друг започва да изпълнява неговите трудови функции и 2. може ли съдът да извършва преценка за реалните трудови функции на работниците,които същите осъществяват в предприятието,когато извършва преценка дали е налице хипотезата на задължителен подбор или на такъв като право на работодателя, има задължителна практика на ВКС – решение № 752 от 13.12.10г.по гр.дело № 1095/09г.на ІV г.о. и решение № 7 от 1.04.2011г.по гр.дело № 954/09г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В тях е прието,че когато подборът се извършва поради намаляване обема на работата или съкращаване в щата,работодателят е длъжен да извърши преценка на трудовите качества на работниците,изпълняващи идентични трудови функции.При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата;от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно.Не е задължителен подборът,когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки за съответната длъжност с еднородни трудови функции.В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя,като при извършването му се включват и други работници или служители,които изпълняват близки или сходни длъжности. Упражняването на правото на подбор по чл.329 КТ подлежи на съдебен контрол.Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл.329 КТ,когато извършването му не е задължително,а представлява негово право.
Въпросът налице ли е реално съкращение в щата когато трудовите функции на работника,заемащ единствената такава длъжност продължават да съществуват в непроменен обем и характеристики и се изпълняват от друг работник не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 126 от 2.05.11г.по гр.дело № 1227/10г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по чл.290 ГПК,което касае различна хипотеза – когато трудовата функция на премахнатата от щатното разписание длъжност се запазва като съдържание на новооткрита длъжност. Във въззивното решение е приета друга фактическа обстановка,а именно,че към момента на съкращаването в щата в звено 629 е имало две работни места:заеманата от ищеца длъжност”оператор на машина за производство и печат на полиетилен” и „машинист производство и печат на полиетилен”,които са с различни трудови функции и останалия на работа работник,заемащ другата длъжност освен своите задължения е поел и тези на съкратената длъжност.Цитираното решение по чл.290 ГПК не е относимо в настоящия случай.
С оглед на изложеното настоящият състав счита,че обжалваното решение не се разминава по правни изводи с посочените решения по чл.290 ГПК,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Както бе посочено по-горе, по поставените въпроси съдебната практика е уеднаквена с решенията на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 70 от 1.03.11г., постановено по гр.дело № 132/11г.на Окръжен съд – Пазарджик по жалба на В. В. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.