Определение №101 от по търг. дело №545/545 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 101
София, 25.11.2008 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на  12 ноември  две хиляди  и осма година в състав:
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 545-2008 година.
 
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К”ООД-г. Пловдив срещу въззивното решение от 16.04.08г. по г.д. №1565/07г.на ОС-г. Пловдив, с което е било отменено първоинстанционното решение от 24.01.07г. по г.д. № 3210/06г. на РС-г. Пловдив, ІІ-ри г.с-в и вместо него е постановено друго, с което осъден „К” ООД-г. Пловдив да заплати на “Д”ООД-г. София сумата 7000 лв., представляваща неизплатен остатък от сумата 10 000 лв. с включен ДДС, дължима по договор за съвместна дейност от 1.11.05г. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение от 24.01.07г. по г.д. № 3210/06г. на РС-г. Пловдив, ІІ-ри г.с-в, в частта му с която се отхвърля иска на “Д”ООД-г. София срещу „К” ООД-г. Пловдив за разликата от 7000.01 лв. до 9000 лв., представляваща неизплатен остатък от сумата 12 000 лв. с включен ДДС, дължима по договор за съвместна дейност от 1.11.05г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Развиват се съображения, че решаващата инстанция погрешно е приела, че е налице точно изпълнение на сключения между страните договор за съвместна дейност.
Касаторът обосновава допустимост на касационното обжалване с противоречие с практиката на ВКС на атакуваното въззивно решение като посочва такава в касационната жалба, както и с това, че същественият материалноправен въпрос, който е разрешен неправилно от въззивният съд е този относно точното изпълнение на договора между страните. Развива съображения, че е налице некачествено изпълнение на договора от страна на ищеца “Д”ООД-г. София.
Ответникът по касационната жалба “Д”ООД-г. София поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което същата е процесуално допустима.
Предмет на делото е предявен от “Д”ООД-г. София срещу „К” ООД-г. Пловдив иск по чл.327 ал.1 ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане цена на вложен материал в изпълнение на сключен между страните договор за съвместна дейност от 1.11.05г.
Същественият материалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора в конкретния случай е има ли реално осъществена престация на процесния материал, съответно има ли точно изпълнение от страна на ищеца на договора за съвместна дейност от 1.11.05г.
От представените по делото доказателства, както и от приетата по делото СГЕ и СТЕ, неоспорени от страните се налага положителен отговор на така поставените въпроси.
Аргумент в подкрепа на извода, че има реално изпълнение е и подписания приемо-предавателен протокол от 29.12.05г., на основание т.5 от договора за съвместна дейност от 1.11.05г., от който е видно че покритието на двата процесни вагона е било изпълнено, както и че същите са били одобрени за експлоатация.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и направеното признание за размера на дължимата сума, изходящо от управителя на „К” ООД-г. Пловдив З. Г. заключението на СГЕ на в.л. Саханджиев.
Ето защо в конкретния случай правилно е прието от въззивният съд, че е налице точно изпълнение на договора между страните от страна на ищеца, обстоятелство което обуславя основателност на така предявения иск в установения по делото размер.
Посочената от касатора съдебна практика на ВКС не налага други изводи, различни от изложените. Касаторът не сочи съдебна практика на съдилищата, освен такава на ВКС.
Обжалваното решението е законосъобразно. То не е постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Доказателствата са събрани с участието на страните. Преценени са съвкупно в тяхната взаимна връзка и зависимост и са формулирани обосновани и законосъобразни изводи.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
 
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.04.08г. по г.д. №1565/07г.на ОС-г. Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top