О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр.София, 17.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 855/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на СД “ Г. 9. Ц. и сие” от гр. В., ч. адв. Р срещу решение № 301/9.04.2009г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 177/2009 г., с което е потвърдено решение №1750 от 2.12.2008г. по гр.дело № 233/2008г. на В. окръжен съд, с което са уважени исковете на “И” Е. по чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД, съответно за сумата от 107 891.94 лв. и 5 652.73 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, на правилата за разпределение на доказателствената тежест и поради необоснованост, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовава се на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответната страна “И” Е. , ч. процесуалния си представител адв. П в писмено становище счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба, а обжалваното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата, които в случая визират хипотезите на чл. 280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, въз основа на представените по делото фактури, заключението на икономическата експертиза за осчетоводяването им, описването им в дневника за продажба, отразяването им в справките – декларации по ЗДДС за съответните периоди и получаването на данъчен кредит от ответника, за доказано получаването на стоката и твърдяното от ищеца неплащане на цената на получените от него строителни материали.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая по въпроса за приложението на правилата на търговската продажба по ТЗ, въззивният съд е съобразил правилото за разпределение на доказателствената тежест – продавачът да докаже доставката на стоката, а купувача плащането на цената. Отношенията между страните са разгледани изцяло на плоскостта на договора за търговска продажба и документалното й отразяване от търговците. Задължението за предаване на стоката тежи върху продавача и съобразно нормата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ изводите на съда относно доказването на този факт, не са резултат на неправилно тълкуване на правните норми, а на преценката на събраните по делото доказателства. Съдът не е разглеждал въпроса за съотношението на понятието “доставка” по ЗЗД и по ЗДДС, поради което така поставен въпросът не от принципно значение за правилното решаване на делото. Решението не е постановено в противоречие с цитираната от касатора практика – решение № 1* от 27.06.2003г. по гр.дело №215/2003г. на ВС , Іг.о. и решение №987 от 26.11.2004г. по гр.дело №157/2004г. на ВКС, ТК защото изводите на съда за дължимост на цената за доставените материали е изведен не само въз основа на приетите като доказателство фактури, а и въз основа и на други установени по делото факти – осчетоводяването им в счетоводството на ответника, описването им в дневниците за продажба и в справките декларации, и получаването на данъчен кредит. От съда не е направен извод, че за да се дължи цената от купувача, е достатъчно издаването на фактура, в който случай обжалваното решение би било в противоречие с цитираната практика на ВКС. Останалите решение са неотносими за повдигнатия от касатора правен въпрос, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка. В решение №392 от 12.10.1994г. по гр.дело №318/1994г. на петчленен състав е разгледано съдържанието на комисионен договор, а в решение №118а от 1.12.1956г. на ВС по гр.дело №103/1956г. преминаване на собствеността при продажба на родово определени вещи.
Не е налице и второто посочено от касатора основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставените въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – за осчетоводяването на определена стока и ползването на данъчен кредит по търговска сделка, са само маркирани, без да са изложени аргументи за приложимата правна норма, която се нуждае от тълкуване защото е неясна, непълна или пък трябва да се изостави една съдебна практика и създаде нова, в които случаи разрешеният от съда правен въпрос би попаднал в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №301/9.04.2009 г., постановено по гр. д. № 177/2009 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: