О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1010
София, 09.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №841/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. С. Ч. против решение №546/09.12.2008г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д. №617/2008г. по описа на съда,с което оставя в сила решение №150/23.04.2008г. по гр.д. №348/2007г. по описа на Районен съд гр. Г.,като е осъден А. С. Ч. да прекрати нарушенията в процесния имот,представляващ ? идеална част от УПИ парцел ****,имот пл. №801 в кв.36 по плана на с. К.,с площ 488кв.м,при описани граници,като премахне от него паянтова селскостопанска постройка.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че съгласно доказателствата по делото, изградената от ответника А паянтова стопанска сграда,без строителни книжа и без отстъпено право на строеж,в частта от имота,разпределена за ползване само от ищеца,пречи за упражняването на правото на собственост от ищеца в пълния му обем. Съдът е посочил,че този извод за основателността на претенцията на ищеца,не се променя от съществуващото удостоверение за търпимост по параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ,тъй като последното не прави обекта законен,а само защитава същия от премахването му от компетентните технически органи по реда на ЗУТ.
Според доводите,изложени от касатора ,съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,като е приел,че член 109 от ЗС е приложим и по отношение на сградите в режим на търпимост,каквато сграда се явява процесната сграда,като се позовава на решение №190 от 05.04.1993г. по гр.д. №1699/19992г. по описа на ВС,ІVГО,което предвижда искът по член 109 от ЗС е приложим и по отношение на законно построени сгради,но не и такива в режим на търпимост по ЗТСУ. Така цитирания съдебен акт на ВС обаче се отнася до друга хипотеза,а именно сграда,находяща се на регулационната линия,построена при неспазване на сервитутно отстояние,и която е в режим на търпимост,преди подаването на исковата молба по член 109 от ЗС. Видно от изложените мотиви на въззивния съд,не само фактическите обстоятелства по спора са различни от посочената практика,но и приложеното удостоверение за търпимост на процесната сграда е издадено на основание параграф 16 от ПР ЗУТ и нотариално заверена декларация от 03.10.2007г.,като същото е с изходящ номер от 10.10.2007г.,т.е. свързано е с действия на ответника Ч предприети след завеждане на исковата молба на 21.05.2007г.,с която е предявен иска по член 109 от ЗС. В тази връзка е и описаното в съдържанието на диспозитива на решение №49/23.02.1984г. по гр.д. №36/1984г. по описа на Районен съд гр. Г.,съгласно който е разпределено ползването на дворното място,като описаната предоставена за ползване на С. Ч. в настоящото производство част от имота съставлява незастроена площ. Ето защо не е налице основанието за допускане на касацонно обжалване ,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
На второ място,касаторът заявява,че съдът е нарушил материалния закон и неправилно е приложил закона,като тези негови твърдения, по своята същност представляват касационно оплакване по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,както сам той го е посочил в изложението си,но не и основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №546/09.12.2008г. на Б. окръжен съд,постановено по гр.д. №617/2008г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: