О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
София, 29.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2718 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 102 от 12.11.2012 година по гр.д. № 248/2012 година на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 229 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 2013/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 21 СК (отм.), предявен от К. Н. Т. против М. И. А., двамата от [населено място], за признаването му на изключителен собственик на придобития по време на брака апартамент в [населено място],[жк]. В решението е прието за установено, че страните са бивши съпрузи – бракът им, сключен на 15.12.2001 г. е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение от 28.01.2011 г. по гр.д. № 8191/2010 г. на Бургаски районен съд. По време на брака, на 26.01.2007 г. е бил закупен апартамент в[жк], [населено място] при цена 12535 евро, която е била платена изцяло със средства на ищеца, получени от продажбата на негов личен имот. Част от цената на апартамента ищецът е изплатил цената на вноски, теглейки суми от банковия си влог, внесен при продажба на личния му имот, а последните три вноски на обща стойност 2349 евро е внесъл със средства, предоставени от сестра му, за да не бъде нарушаван срочният му влог и върнати и от средствата по влога след изтичане срока на депозита. При така установените факти и липсата на доказателства, вкл, и твърдения за закупуване на апартамента със семейни средства, съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 21 СК (отм.), признавайки на ищеца право на изключителна собственост върху закупения по време на брака имот.
В касационната жалба против решението на Бургаски апелативен съд, постъпила от М. И. А. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса допустимо ли е въззивният съд да се произнася по ненаведени с исковата молба обстоятелства (относно възприетите в решението факти, че част от стойността на имота е заплатена със средства, предоставени в заем, както и че цената на имота по нотариален акт е симулативна), във връзка с който довод е приложено решение № 253 от 18.05.2011 г. по гр.д. № 1919/2010 г. на ІV г.о. ВКС. Поддържа се, че по въпроса съставляват ли средствата, получените в заем от един от съпрузите лични средства, след като задължението за връщането им по силата на закона е солидарно за двамата съпрузи, въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 1235 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 5543/2007 г. на ІІ г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба К. Н. Т. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд.
Въпросът допустимо ли е въззивният съд да се произнася по ненаведени с исковата молба обстоятелства не е относим към изхода на делото. Съдът се е произнесъл в рамките на въведените от ищеца твърдения, съгласно които стойността на закупения от него имот е заплатена изцяло чрез трансформация на лични средства и е изследвал доказателствата за начина на трансформацията и действителната цена на придобития по време на брака имот и на отчуждения личен като относими към спорното право съобразно въведените с исковата молба твърдения за пълна трансформация.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с изводите по приложението на чл. 21 СК (отм.), формирани в решение 1235 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 5543/2007 г. на ІІ г.о. ВКС. В решението на Върховния касационен съд е прието, че средствата, получени по договор за заем от един от съпрузите не са лични, тъй като съпрузите отговарят за връщането им солидарно, но този извод е формиран с оглед доказателствата, че заемът е получен за задоволяване нужди на семейството. Този извод не е относим към хипотеза, в която заемът е предоставен на един от съпрузите с оглед придобиване от него на лично имущество; когато няма доказателства, а и не се твърди, че заемът е предоставен и вложен за задоволяване на семейни нужди, вкл. върнат е от лични средства на един от съпрузите, с което презумпцията по чл. 19, ал.1 СК (отм.) е оборена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 250 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 22.03.2013 г. с адвокат Таня Илиева от Бургаска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 12.11.2012 година по гр.д. № 248/2012 година на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. И. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на К. Н. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 250 (двеста и петдесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: