2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
гр.София, 29.09.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:Надежда Зекова
Членове: Веска Райчева
Светла Бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 659 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.11.2009г. по гр.д.№ 511/2009г. на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която са уважени предявените срещу Ж. Ж. искове с правно основание чл.236 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят Ж. Ж. А. поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като констатира, че към жалбата липсва изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното:
Касационното обжалване не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 17.07.2009г. по гр.д.№14/2009г. на П. РС, е осъдил Ж. Ж. да заплати на ПК “Г. С.” сумата 3800 лева, представляваща обезщетение за ползуване на имот за времето от 08.08.2004г. до 10.10.2007г., ведно със законната лихва от 19.01.2009г. Съдът е приел за установено, че между страните е бил сключен договор за наем на кафе аперитив- с.Г.. Договорът за наем е прекратен на 08.08.2004г., но ползуването му е продължила до 10.10. 2007г. При тези данни съдът е присъдил исканото обезщетение с правно основание чл.236 ЗЗД. В случая ще важат общите правила за наемните договори съгласно чл. 239 ЗЗД и това означава, че и след изтичане на наемния срок или прекратяване на наемното отношение, ако използуването на наетата вещ продължава със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът следва да се счита за продължен (чл. 236, ал. 1 ЗЗД) и при прекратяване на наемния договор съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта, но именно на наемодателя
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за изхода по спора, а именно за задължението на съда да обсади всички доказателства по делото при формиране на вътрешното си убеждение по основателността на конкретен иск, които въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от КТ за допускане на касационното обжалване. Според тази разпоредба, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, същественият процесуален въпрос, по които според касатора се е произнесъл въззивния съд, е за приложението на чл. 188 и ГПК (отм.). Тази процесуална норма е ясна и не се нуждае от тълкуване. По отношение на тяхното приложение има трайна и последователна практика на ВКС, която не е нужно да бъде коригирана. Поради това произнасянето на ВКС по приложението на тази процесуална норма не се налага.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.11.2009г. по гр.д.№ 511/2009г. на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която са уважени предявените срещу Ж. Ж. искове с правно основание чл.236 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, по жалба на Ж. Ж. А., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: