О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
гр. София, 03.11.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2821 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. К. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 16.01.2015г., постановено по гр.д.№328/2014г. на Апелативен съд – Б., в частта, с която е потвърдено решение от 24.09.2014г. по гр.д.№155/2014г. на Ямболски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от А. К. И. срещу Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение за размера над 15 500лв. до 45 000лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.308, ал.1 НК, наказателното производство по което е прекратено с постановление от 07.06.2012г. на Районна прокуратура – Я..
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратура на Република България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – Б., срещу решение от 16.01.2015г., постановено по гр.д.№328/2014г. на Апелативен съд – Б., в частта, с която е потвърдено решение от решение от 24.09.2014г. по гр.д.№155/2014г. на Ямболски окръжен съд, в частта, с която е уважен предявения от А. К. И. срещу Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение в размер на 15 500лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършването на престъпление по чл.308, ал.1 НК, наказателното производство по което е прекратено с постановление от 07.06.2012г. на Районна прокуратура – Я. и е присъдена законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2012г. до окончателното й изплащане.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. К. И. не взема становище.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с цена на иска над 5000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
Касаторът А. К. И. сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „кои са конкретните обстоятелства, които определят паричния еквивалент на претърпените неимуществени вреди в хипотезата на деликт по чл.2, ал.1, т.3, п2 ЗОДОВ и включва ли се сред тях продължителността на периода, през който е продължило наказателното преследване, както и продължителността на взетите по отношение на обвиняемия – сега ищец, мерки за неотклонение”. Счита, че по поставения въпрос въззивното решение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение №395 от 18.01.2012г. по гр.д.№159/2011г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че: Справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелснтва, които с оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата, включват продължителността на периода, през който е продължило наказателното преследване, тежестта на повдигнатото обвинение, взетите по отношение на обвиняемия мерки за неотклонение, публичното разгласяване на обвинението и пр.”. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите на касатора, че въззивният съд не е отчел продължителността на наказателното преследване и взетата мярка за неотклонение. Във въззивното решение на стр.6 са изложени съображения, че за отчитане на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца е от значение наред с останалите конкретни обстоятелства, също и периода от от две години, през който е продължило наказателното производство; изложени са и съображенията на съда относно продължителността на взетата мярка за неотклонение – останала непроменена до прекратяване на наказателното производство, но е прието, че по делото не са установени твърденията му за негативни преживявания от взетата му мярка за неотклонение, поради което не е основание за завишаване само на това основание размера на обезщетението. Съгласно ППВС № 4/1968г., ТР №3/2005г. на ВКС, ОСГК и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираното от касатора решение, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Задължителната съдебна практика дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът Прокуратура на Република България в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос относно определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, който въпрос касаторът счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г., както и с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, а също и с ТРОСГК №3/2005г. по т.д.№3/2004г., т.3. Касаторът счита, че в противоречие със посочената съдебна практика въззивният съд не е обсъдил всички относими обстоятелства и доказателства – тежест на обвинението, обстоятелството, че то е прекратено от прокуратурата и основанието за прекратяване – чл.9, ал.2 НК. Доводите не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, в което на стр.4 и 5 при определяне на размера на обезщетението е съобразено, че повдигнатото обвинение е за престъпление от общ характер; че по отношение на ищеца са били извършвани следствени действия по образуваното срещу него наказателно производство, изготвен е бил обвинителен акт срещу него, внесен и поддържан в съда, и че впоследствие /след връщането на делото на РП-Я. за допълнително разследване, с дадени конкретни указания с отменителното решение на ОС-Ямбол/ Районната прокуратура е прекратила наказателното производство на основание чл.9, ал.2 НК като е приела, че извършеното деяние не е престъпно. Не е налице и твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с решение по гр.д.№483/2011г. на ВКС, Четвърто ГО, предвид изключително тежкото отражение на обвинението върху емоционалната сфера на обвиненото лице, довело и до влошаване на здравословното му състояние, установено въз основа на медицинската документация, експертно заключение и гласни доказателства по делото. Доколкото е налице позоваване на противоречие с т.3 от ТР №3/2005г., касаещи намаляване на отговорността на държавата при съпричиняване на вредоносния разултат от страна на пострадалия, касаторът не е формулирал конкретен въпрос, който да е разрешен в противоречие именно с ТР №3/2005г., при противоречива съдебна практика – посоченото решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК /представено е и въззивно решение, за което няма данни да е влязло в законна сила, и е описано с непълни данни и непредставено решение на ВКС по дело от 2002г., които не представляват доказателства за наличие на противоречива съдебна практика/. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.11 от ТР №3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. Във въззивното решение са изложени мотивите на съда, въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото, медицинската документация и показанията на личния лекар /вкл. за влошаване на здравословното състояние на И. при наближаване датата на поредното заседание по делото, по което знаел, че е подсъдим/. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.01.2015г., постановено по гр.д.№328/2014г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: