4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
С., 08.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 846/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 266 от 27.08.2012 г. по ч.гр.д. № 617/ 2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено Разпореждане № 327 от 21.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 412/ 2012 г. на РС – Харманли и издадената Заповед за изпълнение №327/21.03.2012 г. относно осъждането на длъжника С. Н. А. – от [населено място] и е обезсилен издадения срещу нея изпълнителен лист, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят излага, че въззивната жалба е била недопустима, тъй като не е придружена с възражение по чл. 414 ГПК и като е обезсилил изпълнителния лист, съдът е лишил жалбопода – теля от възможност да предяви иск по чл. 422 ГПК, а при липса на възражение не е налице правен интерес от предявяване на иска и не може да се определи предявен ли е искът в срок. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на изводите за съдържанието на извлечението от счетоводните книги по чл. 417 т. 2 ГПК и информацията за кредита, която може да се извлече от същите. В Основания за допустимост на касационна жалба жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – определението противоречи на Опр.№ 426/16.07.2009 г. по ч.т.д.№ 332/2009 г. на ВКС, І т.о., основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – противоречиво се решава въпросът дали към заявлението по чл. 417 т. 2 ГПК следва да се прилага договорът за кредит и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – по въпроса: подаването на възражение по чл. 414 ГПК към въззивната жалба, задължителна предпоставка ли е за разглеждане на жалбата по чл. 419 ГПК и по въпроса: необходимо ли е извлечението от счетоводните книги да съдържа пълно движение по сметката на кредита, като се определи значението на думата ”извлечение”.
Ответницата по частната касационна жалба С. Н. А. – от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
За да отмени разпореждането и издадената заповед за изпълнение в частта за осъждането на длъжника С. Н. А. и обезсили издадения срещу нея изпълнителен лист, съдът е изложил, че извлечението от счетоводните книги на заявителя, за да е документ по чл. 417 т. 2 ГПК, трябва да съдържа всичко необходимо, за да обоснове изискуемост на задължението, без за това да са необходими други документи – договор за кредит, на каквито изисквания представеното извлечение не отговаря – няма данни за движението по сметката на кредита, за погасените вноски, за непогасените вноски, за да може да се установи настъпила ли е предсрочната изискуемост на кредита.
Определението е недопустимо в частта, с която е отменено разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и е отменена заповедта срещу длъжника С. Н. А.. Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалвания съдебен акт да е нищожен или недопустим, е длъжен служебно да го допусне до касация, които пороци на акта жалбоподателят не следва да подвежда под основания за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд недопустимо се е произнесъл по правилността на разпореждането в частта, с която е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу посочения длъжник, тъй като съгласно чл. 413 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежи единствено разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, но не и разпореждането, с което заявлението се уважава, като в този случай заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските. В този смисъл е установената практика на ВКС:Опр.№ 690/13.11.2009 г. по ч.т.д.№604/2009 г. на ІІ т.о., Опр.№211/26.02.2010 г. по ч.т.д. №120/2010 г. на І т.о., Опр.№690/13.11.2009 г. по ч.т.д.№ 604/2009 г. на ІІ т.о. и др. Поради това, че първоинстанционният съд е уважил заявлението, подадената пред въззивния съд от С. Н. А. частна жалба срещу разпореждането, е недопустима. Като се е произнесъл по недопустима частна жалба, въззивният съд е постановил недопустимо определение, което следва да се обезсили в частта, с която е отменено разпореждането за издаване на заповед за изпълнение срещу посочения длъжник и е отменена издадената заповед за изпълнение и в тази част да се прекрати производството по делото.
Частната касационна жалба срещу определението в частта, с която е обезсилен изпълнителния лист, е недопустима. Определенията на въззивните съдилища, които могат да се обжалват с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 от ГПК – определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, какъвто характер въззивното определение в посочената обжалвана част няма – няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело, затова не е определение по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК, не е и определение по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК – с него не се разрешава по същество правен спор за съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение.
Поради стабилизирането на заповедта за изпълнение срещу която не е подадено от възражение от посочения длъжник, на основание чл. 416 ГПК след връщане на делото в първоинстанционния съд, частният жалбоподател може да се снабди срещу този длъжник с нов изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 266 от 27.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 617/2012 г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която е обезсилен издадения срещу С. Н. А. – от [населено място] изпълнителен лист, в която част настоящото определение подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
ОБЕЗСИЛВА Определение № 266 от 27.08.2012 г. по ч.гр.д. № 617/2012 г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която е отменено Разпореждане № 327 от 21.03.2012 г. по ч.гр.д. №412/2012 г. на Районен съд – Харманли за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК срещу С. Н. А. – от [населено място] по заявление на [фирма] – [населено място] и е отменена издадената срещу този длъжник заповед за изпълнение, и ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба на С. Н. А. – от [населено място] вх.№2242/ 02.05.2012 г., в която част настоящото определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: