О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
София, 09.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.10.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 818/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Т. С. против решение от 13.05.2009г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д. №150/2009г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд в частта му,с която съдът е извършил разпределение на делбените имоти по реда на член 292 от ГПК/отм/,като е поставил в дял на К. Й. Й. процесния апартамент,а на Е. С. гараж и е осъдил К. Й. да й заплати парично уравнение на дела и в частта,с която е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлена претенцията на Е. С. по сметките,с правно основание член 31 ал.2 от ЗС и в частта относно присъдените държавни такси и разноски.
С решаващите си мотиви,свързани със способа ,по който следва да бъде извършена делбата на допуснатите до делба процесен апартамент и гараж №1,въззивният съд ,като е съобразил със способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство,а именно:теглене на жребий,разпределяне на имотите по член 292 от ГПК/отм/,възлагане по реда на член 288 ал.2 и ал.3 от ГПК/отм/ или ликвидиране на съсобствеността на имотите предмет на делбата чрез изнасяне на публична продан,е стигнал до извода,че следва да бъде извършено разпределение по реда на член 292 от ГПК/отм/. Съдът е изложил аргументи,че тъй като съделителите са двама и допуснатите до делба имоти са два недвижим имота-апартамент и гараж,които макар и съществено различаващи се по стойност,дават възможност всеки от съделителите да получи дял в натура,поради което е стигнал до извода,че този способ следва да намери приоритет пред способа за ликвидиране на съсобствеността,чрез изнасяне имотите на публична продан.
По отношение на исковата претенция с правна квалификация член 31 ал.2 от ЗС,съдът е констатирал, че не се спори по въпроса,че процесният имот се ползува само от единият от съсобствениците-К. Й. Й.,както и че до същия е отправено писмено поискване да заплаща обезщетение на другия съсобственик Е. С. За да отхвърли така заявената претенция от последната, съдът се е позовал на събраните по делото доказателства,отправените нотариални покани от С. до Й. и отговорите на последния,с които й е предоставил възможност да ползва своята част от имота,като освен поканата е предоставил ключове от апартамента,съгласно приложения по делото констативен протокол,но въпреки това от страна на неползващия имота съсобственик Е. С. не са били предприети никакви действия за ползване на съсобствената вещ,а е отправила нова покана за заплащане на обезщетение.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал материалноправните въпроси,по които съдът се е произнесъл по следния начин:
1.какво е съотношението на уредените в ГПК/отм/ различни правни способи за ликвидиране на съсобствеността-изнасяне на публична продан,съставяне на разделителен протокол с теглене на жребий и разпределение от съда и какви са предпоставките за приложение на всеки един от тях,като при делба на два имота с различно предназначение между двама съделители с равни права,по кой начин следва да се извърши делбата,
2.какви са предпоставките за уважаване на иска по член 31 ал.2 от ЗС на бивш съпруг,който не ползва семейното жилище,предоставено на другия съпруг с бракоразводното решение и отправената покана от намиращия се в жилището съпруг към другия да ползва жилището,достатъчна ли е,за да го освободи от заплащане на обезщетение.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се е позовал на цитираната и приложена към изложението съдебна практика на ВКС,свързана с наличие на определени условия и предпоставки при определяне от съда на съответния способ,предвиден в закона за извършването на делбата,като в случая е посочено:
-решение №199 от 01.04.2004г. по гр.д. №718/2003г. по описа на ВКС,Іго,според което съдът може да разпредели допуснатите до делба имоти,без да тегли жребий,когато дяловете на съделителите са различни същевременно имотите се различават по стойност,като в тази връзка касаторът е изложил доводи,че дяловете на съделителите в настоящия случай са равни,а процесните имоти са различни по предназначение и е налице значителна разлика в цената им,поради което не могат да бъда разпределени удобно между двамата съделители,
-решение №541/08.08.2005г. по гр.д. №216/2005г. по описа на ВКС,Іго,според което когато способът за извършване на делбата е разпределение по реда на член 292 от ГПК/отм/,както е прието от въззивния съд в настоящия случай,жилищните нужди на съделителите не следва да се преценяват,каквото позоваване се съдържа в мотивите на въззивното решение по отношение на съделителя Й,с обсъждане на обстоятелствата,какви жилища притежават страните и съответно какви са техните нужди в тази връзка.
С оглед на така изложените доводи и обстоятелства и цитираните и приложени към изложението от касатора съдебни актове на ВКС,касационният съд намира,че е налице основанието предвидено в член 280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му,с която е извършено разпределение по реда на член 292 от ГПК на допуснатите до делба недвижим имот и са осъдени страните на основание член 69 ал.2 от ЗН да заплатят посочените в решението суми за уравнение на дяловете,съответно частта от същото за присъдените държавни такси и разноски.
Наред с горепосоченото,в изложението си за допускане на касационно обжалване,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,свързан освен със способите са извършване на делбата,изложени по-горе ,съобразно вида и характера на допуснатите до делба недвижими имоти,както и по въпроса може ли бившият съпруг,на който е предоставено за ползване семейното жилище,да се освободи от заплащане на обезщетение по член 31 ал.1 от ЗС чрез отправяне на формална покана до другия съпруг за ползване на жилището ,без реално предоставена възможност и дали се дължи обезщетение на съсобственика,в случай че последният не е поискал изрично да ползва имота,а е отправил писмено искане за заплащане на обезщетение,които са от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото.
Хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато съществуват неясноти или празнота на правната уредба,с оглед отстраняването им по пътя на тълкуването ,или когато съдът изоставя определен начин на тълкуване и преминава към друг. Определено по отношение на първия поставен въпрос,свързан със способите за извършване на делбата,такава неяснота или празнота не съществува,нито е налице противоречива практика на ВКС,видно и от приложените с изложението съдебни актове. По отношение приложението на разпоредбата на член 31 ал.2 от ЗС,съгласно която всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици ,а според втората алинея на текста,когато общата вещ се ползва само от някои от съсобствениците,те дължат обезщетение на останалите за ползата,от която са лишени от деня на писмената покана. В настоящия случай,така както е посочено и от касатора,страните са бивши съпрузи,като след прекратяването на брака им,съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост и възникналите отношения помежду им относно ползването на процесните имоти се уреждат съобразно разпоредбата на член 31 от ЗС. Следователно,за да възникне задължението на съсобственика,който ползва вещта за обезщетение е необходимо съсобственикът,който не ползва вещта да му отправи писмено искане,за отправянето на каквито има доказателства по делото-приложените нотариални покани от съделителката С, отправени до съделителя Й,като съответно на всяка от тях следва нотариална покана-отговор от съделителя Й,с което й предоставя съответната част от имота за ползване,включително и с предоставяне на достъп-предаване на ключове,както е посочено в мотивите на въззивния съд,установено с доказателствата по делото. При положение ,че съсобственика,който не ползва имота откаже,обезщетение не се дължи,в каквато посока е постоянната практика на ВКС и в съответствие с която е постановеното решение от въззивния съд в тази му част. Ето защо,касационният съд намира,че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му,с която е отхвърлена претенцията на Е. С. по сметките с правно основание член 31 ал.1 от ЗС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.05.2009г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д. №150/2009г. по описа на съда,в частта му,с която е оставено в сила решение №891/21.11.2008г. по гр.д. №1065/2002г. по описа на Великотърновски районен съд за отхвърляне на претенцията по сметки по член 286 от ГПК/отм/ на Е. Т. С. против К. Й. Й. за сумата 15600 лева,считано от 07.09.1999г. до 26.03.2008г. на основание член 31 ал.2 от ЗС.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.05.2009г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д. №150/2009г. по описа на съда,в частта с която разпределя по реда на член 292 от ГПК допуснатите до делба недвижими имоти,като поставя в дял на К. Й. Й. апартамент №23,находящ се в гр. В.,ул.”М”№10 ет.5 с обща площ 71,01 кв.м,подробно описан в решението,със съответните идеални части от общите части на сграда и правото на строеж,както и поставя в дял на Е. Т. С.-гараж №1 от 17,76 кв.м при описани в решението граници,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,също така в частта,с която е осъден К. Й. Й. да заплати на Е. Т. С. в срок от шест месеца от влизане на решението в сила за извършване на делбата сумата в размер на 29 615 лева,представляваща вземане за парично уравнение на делбения дял на Е. Т. С. от описания в решението апартамент №23 и гараж №1,както и частта,с която е осъден К. Й. Й. да заплати държавна такса в размер на 1481,16 лева и Е. Т. С. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 1481,16 лева,както в частта,с която е осъдена Е. Т. С. да заплати на основание член 64 от ГПК/отм/ на К. Й. Й. сумата от 992,09 лева,представляваща направените от последния разноски във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Е. Т. С. да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 145,20 лева,съгласно член 18 ал.2 т.2 от Т. за държавни такси,които се събират по ГПК.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: