ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1011
София, 05 август 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 624 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Добричкия окръжен съд от 14.10.2008 г. по гр.д. № 396/2008, с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд от 21.04.2008 г. по гр.д. № 2471/2007, с което е отхвърлен предявеният иск за прогласяване нищожността на съдебно решение.
Недоволни от решението са жалбоподателите Ц. Д. И., М. Г. Х. и К. С. И., представлявани от адв. Д от ДАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси, нищожно ли е касационното решение, с което е отменено влязло в сила въззивно решение или е разгледан иск, производството по който е прекратено, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. П. Г., Р. Г. П. и И. Г. П., представлявани от адв. О от ДАК, я оспорват, като считат, че по повдигнатите въпроси не е посочена задължителна практика на Върховния касационен съд и въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че инстанционно решение, с което е отменено влязло в сила решение на по-долния съд, разгледан е непредявен иск или е разгледан иск, производството по който е прекратено, е недопустимо, но не и нищожно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно и подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в оспорваното решение Върховният касационен съд не се е произнесъл по непредявен иск. Искове за недействителност на сключения договор поради злоупотреба с доверие по чл. 40 ЗЗД и за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1 33Д са били предявени, но доколкото в мотивите на решенията на по-долните инстанции не е обсъждана разликата в цените, това е било основание за връщане на делото за ново разглеждане от касационната инстанция, а не за нищожност на нейното решение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправни въпроси имат значение за крайното решение по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (не съществува задължителна практика на Върховния касационен съд, в която повдигнатите въпроси да са разрешени по различен начин), не се разрешават противоречиво от съдилищата (в представеното решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 709/1994 е решен друг въпрос – за влошаването на положението на обжалващия, а в представеното решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 1297/2006 повдигнатите въпроси са решени по различен начин) и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд.
Нищожно е решението: 1) постановено от ненадлежен орган – лице , което към момента на постановяването на решението не е съдия, или в ненадлежен състав – от един вместо от трима съдии (в обратния случай – решението, постановено от трима вместо от един съдия, е валидно; валидно, но неправилно е решението, постановено от съдия, който не е изслушал устните състезания – чл. 235, ал. 1 ГПК или от съдия, който е участвал при решаване на делото в друга инстанция или в същата инстанция при предходното му разглеждане – чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК); 2) извън правораздавателната власт на съда – срещу чужда държава или лице със съдебен имунитет, вън от изключенията по чл. 18 ГПК (валидно, но недопустимо е решението, постановено по гражданско, административно или наказателно дело, което е разгледано не по надлежния ред, тъй като правораздавателната власт на съдилищата, след приемането на Конституцията от 1991 г. и по трите вида дела е обща, с оглед на което е изгубила значението си практиката на ВС отпреди 1991 г.); 3) не в писмена форма – устно; или 4) неподписаното решение – поради отказ да бъде подписано от болшинството съдии (няма порок решението, което един от съдиите е отказал да подпише, независимо от това дали е направено отбелязване по чл. 236, ал. 3, тъй като волята на съда е надлежно формирана и след това тя не може да бъде опорочена нито от отказа, нито от невъзможността да бъде положен трети подпис; тя не може да бъде опорочена и от полагането на подпис от лице, което не е съдия; няма порок и решението, което не е подписано поради пропуск, който може да бъде отстранен и след обявяването на решението, и след обжалването му на това основание.); както и 5) абсолютно неразбираемото решение – в което волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване.
Ответниците по касационната жалба не претендират разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд от 14.10.2008 г. по гр.д. № 396/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.