О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1011
София, 10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 880/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 10.02.2009 г. по гр. д. № 299/2008 г. Габровски окръжен съд е допуснал да се извърши делба на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ ХІV-185, в кв. 59 по плана на гр. С. и построените в нето постройки – навес и гаражи между М. Р. П. и Т. Р. П. при права по 203 дяла за всеки от тях, и О. А. П. и Н. Р. П. , за които е определен общ дял от 384 дяла и за П. А. П. с 225 дяла при общо 1218 дяла за тези имоти. Допуснал е да се извърши делба на построената жилищна сграда в имота между М, А. Р. П. и Т. Р. П. при права по 2 дяла за всеки от тях, за О. А. П. и Н. Р. П. в общ дял 6 дяла от общо 12 дяла за този имот.
Със същото решение е оставено в сила решение № 66 от 12.02007 г. по гр. д. № 838/2005 г. на С. районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете за обявяване за нищожни като привидни договорите за продажба на идеални части от имота, предмет на делба, сключени от Юфет М. П. през 1996 г. със сина й А. П. и внука й О. П. ( н. а. № 5 от 09.01.1996 г.) и през 2000 г. с А. П. ( н. а. № 27 от 02.11.2000 г.).
Недоволна от решението в частта, с която са отхвърлени устаниветлните искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, е останала М. Р. М. от гр. С. и в срока по чл. по чл. 283 ГПК го обжалва с довод за необоснованост на извода, че не е установено уговорената цена за продажбите да не е била платена и неправилно приложение на материалния закона – касационни основание по чл. 281 ГПК. В изложението към касационната жалба е направено позоваване на нормата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение, без да се излагат мотиви, с какво решаването на материалноправния въпрос, по който съдът се е произнесъл, е от значение за точното прилагане на закона.
За да уважи иска за делба при посочените права и между описаните страни, съдът е приел за установено от фактическа страна, че имотът – дворното място , жилиищната сграда и навеса са придобити от родителите на касаторката Р. Пефливанов и съпругата му Юлфет П. по време на брака им на основание давностно владение, на което са се позовали през 1979 г. и снабдили с нот. акт за собственост съставен по реда на обстоятелствената проверка. През 1981 г. Ризван е направил нотариално завещание в полза на съпругата си Юлфет, с което се е разпоредил за след смъртта си с притежавания от него имот – дворно място и 1/2 ид. ч. от построената къща и навес. Починал е през 1982 г. На основание прекратена СИО и по завещание Юлфет П. е станала собственик на целия имот и сградите в него. В имота са били построени два гаража, за които е прието, че по силата на приращението са станали собственост на собствениците на терена, а след смъртта на Р. П. неговата ? ид. ч. от тях е станала съсобствена по наследяване на неговите наследници.
През 1998 г. Юлфет П. е продала на сина си А. П. и внука си О. П. 150/408 ид. ч. от УПИ и стопанските сгради без жилищната сграда.
През 2000 г. Юлфет П. е продала на внука си О. П. ? ид. ч. от полумасивната жилищна сграда. Договорите са сключени в нотариална форма, като в тях е посочена цената на продадените имоти и това че тя е била платена от купувачите.
Съобразявайки различните придобивни основания и обема на придобитите въз основа на тях права съдът е определили съсобствениците на имотите и правата им в тях.
Касаторката, ищца по исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, е поддържала, че сключените договори за продажба от майка й на части от имота и сградите, предмет на делба, в полза на брат й А. и неговия син О. , са привидни, тъй като уговорената в тях цена не е била платена и със сключването им е са прикрити договори за дарение.
Изводът за неоснователност на исковете съдът е мотивирал с това, че по делото не е установено продавачката да е имала намерение да дари имотите, предмет на договорите, а от събраните гласни доказателства не се установява по категоричен начин, че посочената в нотариалните актове цена на имотите, не е била платена.
Изводите на съда съответстват на закона и трайната практика на ВКС. Неизпълнението на облигационното задължение за заплащане на уговорената цена при продажба на недвижим имот е основание да се иска разваляне на договора по съдебен ред – чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Това неизпълнение не е основание за нищожност на договора. Договорите за продажба са сключени при спазване на изискването за нотариална форма. Нотариалният акт съставлява официален документ и се ползва с удостоверителна сила относно направените пред нотариуса изявления и извършените от него действия – чл. 143, ал. 1 ГПК отм. За опровергаването на удостоверените волеизявления на страните по договора, е необходимо да е налице начало на писмено доказателство, което от своя страна е основание за допускане и на гласни доказателства – чл. 134, ал. 2 ГПК отм.
Писмено доказателство, в което продавачката да е направила изявление, че със сключения договор се прикрива дарение, не е установено да съществува. В нотариалния акт е удостоверено изявлението на страните, че уговорената цена е платена, поради което доказателствената му сила не е оборена. От това е направен съответстващ и законосъобразен извод, че договорите не са привидни.
Разрешеният материалноправен въпрос за това дали тези договори са привидни е решен в съответствие с многобройната и безпротиворечива съдебна практика.
Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
Само трайно установена грешка в правоприлагането, изразена в константната практика или в тълкувателно решение, която е допусната и в обжалваното въззивното решение, може да е основание за допускане на касационното обжалване, с цел да се преодолее погрешната практика с даване на различно разрешение на същия правен проблем.
Касаторите не са въвели такива твърдения, че практиката по разрешения въпрос е погрешна и се налага отстъпването от нея и даване на ново разрешение с оглед точното прилагане на закона.
Съобразно изложеното не е налице предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение от 12.02007 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02007 г. ПО гр. д. № 299/2008 г. Габровски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.