3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1012
С., 17.07. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 239/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 98 от 11.11.2011 г. по гр. дело № 234/2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 167 от 07.06.2011 г. по гр. дело № 717/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Г. Д. К., З. П. Х., Д. И. Ч., Д. Д. Б., И. Д. Ч., Я. Г. Я., П. Г. Я., Д. К. К., И. Д. К., С. Т. М., Руска Т. К., Н. Т. Б., Н. Я. В., П. А. П., К. А. П. и М. Н. Н. общо сумата 53006 лв. обезщетение за ползване на имот с идентификатор 67800.54.143., при посочени граници по кадастралната карта на землището на [населено място] с площ от 2528 кв. м, находящ се в местността „М.”, землището на [населено място] за периода от 26.04.2005 г. до 26.04.2010 г., дата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът не е изключил от доказателствата по делото оспорени от него документи, по повод на които другата страна не е представила оригиналите, съдът не се е произнесъл по изискуемостта и погасената давност на обезщетението, неправилно е преценен въпроса с косвения съдебен контрол на реституционните административни актове и дали процесния имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, изложени са възражения относно начина на определяне на обезщетението, оспорен е фактическия състав на чл. 59 ЗЗД с твърдение за недоказаност на правното основание. Към изложението е представено съдебно решение по гр. дело № 4122/2010 г. на Бургаски районен съд, без доказателства акта да е влязъл в сила, чрез което се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците Г. Д. К., З. П. Х., Д. И. Ч., Д. Д. Б., И. Д. Ч., Я. Г. Я., П. Г. Я., Д. К. К., И. Д. К., С. Т. М., Руска Т. К., Н. Т. Б., Н. Я. В., П. А. П., К. А. П. и М. Н. Н. в писмен отговор оспорват основанието за допускане на касационно обжалване като немотивирано и неподкрепено с противоречива съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 59 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос обусловил изхода на делото, който да е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС. Изложените оплаквания касаят съществото на спора и са основания за касационно обжалване, а не за допускане на касационно обжалване.
Наведените доводи и възражения в изложението не се оправдават от фактическа и правна страна.
Съдът е извършил обсъждане на представените по делото доказателства и с решението си е отговорил на възраженията на ответника направени от него по реда на чл. 131 ГПК. Предмета на материалния спор е определен по чл. 59 ЗЗД, очертан е фактическия състав на правното основание, при доказване на който искът следва да бъде уважен. Изложени са съображения, относно правото на собственост на ищците, чиито имот попада в пределите на къмпинг „К.”, като са обсъдени допуснатите единична техническа и тройна съдебно-техническа експертиза, воденият установителен иск за собственост приключил с решение, че ответното дружество не е собственик на имота наследствен на ищците от П. Б. П., но се ползва от дружеството, разположило свои бунгала и метален павилион ползван за работилница, наличието на бариера и целогодишна охрана на обекта, събирането на такси паркинг от дружеството, препятстване на собствениците за влязат в имота и го ползват според намеренията си. Ответникът не е доказал правно основание, на което се намира в имота и неговото ползване е преценено, че води до обедняване на собствениците със средния пазарен наем по заключение на вещо лице.
Липсата на конкретизирани правни въпроси от значение за изхода на делото, които да са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, изключва възможността за селекция на касационната жалба по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може изхождайки от данните по делото сам да извежда правни въпроси без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши изискванията на т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът не присъжда съдебни разноски за настоящето производство, поради липса на доказателства другата страна да е направила такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 11.11.2011 г. по гр. дело № 234/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ