ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1012
С., 21 . юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1768 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 02.07.2010 г. по гр.д. № 200/2010 в частта, в която е потвърдено решението на Софийския градски съд от 14.12.2009 г. по гр.д. № 5631/2008, с което е уважен до размера на 40.000 лева предявеният иск за обезщетение за неимуществени по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ.
Недоволна от решението е Прокуратурата на Република България, която го протестира в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Д. В. К. я оспорва, като счита, че решението е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, колекционер на антики и монети от древна Т. и Републикански Р., е обвинен в измама при предлагане на ценни експонати за изкупуване от Националния археологически музей, след което неоснователни обвинения са поддържани в продължение на девет години, през което време ищецът е имал забрана да напуска страната. Делото многократно е изпращано в прокуратурата с мнение за прекратяване, но са внасяни обвинителни актове за различни престъпления, делото е връщано многократно от съда, след което ищецът е оправдан по всички обвинения.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представените решения на Върховния касационен съд са присъдени различни по размер обезщетения за неоснователно задържане под стража и поддържане на обвинение, но телесното и психичното състояние на пострадалия в процесния случай е било особено утежнено от чувството на обезвереност. Правно значение има и обстоятелството, че случаят е бил широко разгласен и обсъждан в медиите.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 02.07.2010 г. по гр.д. № 200/2010 в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.