2
гр. д. № 462/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1012
София, 31.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 462/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Г. К. е подала касационна жалба срещу решение от 12.05.2010 г. по гр. д. № 1855/2004 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.03.2004 г. по гр. д. № 7554/03 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу Столична община и [фирма], [населено място] искове за установяване, че ищцата е собственик на два магазина : магазин № 1, с площ от 71.36 кв. м., със стая и антре към него и с прилежащо мазе № 17 с площ от 22.60 кв. м. и магазин № 2 с площ от 29.24 кв. м., с тоалетна и антре, с прилежащо избено помещение № 3 с площ от 9 кв. м., както и припадащите им се идеални части от общи части на сградата, построена в УПИ V-5 от кв. 351 по плана на [населено място], м. „ГГ-Г-6-І-ва част”. Отхвърлен е и предявения срещу [фирма] ревандикационен иск за същите имоти. К. довод е за необоснованост на решението и нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяването му. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпроси, от значение за изхода на спора. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответницитe по касация [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] намират жалбата за неоснователна. Ответникът Столична община не е взел становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не са налице въведените предпоставки за допускане касационно обжалване.
Исковете са предявени от наследодателя на касаторката Т. Г. К.. Той е твърдял, че е придобил вещни права върху имота на основание универсално завещание съставено на 12.12.1946 г. в него полза от Х. А. В., починал на 20.02.1950 г. Поддържал е, че завещателят е бил собственик на имотите, предмет на иска, които са му били одържавени през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС. След влизане в сила на ЗВСОНИ имотите са възстановени на универсалния правоприемник по разпореждане на закона – чл. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ.
От фактическа страна е установено, че през 1997 г. за имотите е съставен акт за частна общинска собственост, след което са включени в капитала на [фирма], [населено място], което дружество ги е продало на [фирма], [населено място].
Ответникът [фирма] е противопоставил възражение, за нищожност на завещанието, тъй като не е написано и подписано от завещателя. С приета комплексна (графическа и техническа) експертиза е установено въз основа на сравнително изследване между почерка, отразен в текста на завещанието, и почерка на Х. В., отразен в подписа му поставена върху изследвания сравнителен материал, различия в общите и частни графически признаци – структурна сложност, степен на обработеност, формата и посоката при движение и изписване на някои елементи от букви, количеството и относителното месторазположение на движенията при изписването и свързването на елементите на буквите. Въз основа на тези констатирани различия, макар и недостатъчни в количествено отношение поради отсъствие на сравнителен материал е прието, че може да се допусне, че текстът на завещанието не е написан от завещателя. По отношение на подписа е прието, че той не е изпълнен от завещателя.
От така установените факти съдът е приел, че завещанието е нищожно, тъй като не е подписано от завещателя – условие за валидност установено в нормата на чл. 25, ал. ЗН. От това е направил извод, че наследодателят на касаторката не се легитимира като собственик на имотите на основание универсално правоприемство, поради което исковете са неоснователни. Изводите са споделени от въззивния съд.
В изложението към касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса дали Софийски имоти е материалноправно легитимиран по предявените установителни вещни искове, след като се е разпоредил с имотите, предмет на тези искове, преди предявяването им; разрешил е и въпроса дали влязлото в сила решение, постановено по вещен иск предявен от наследодателят на касаторката и Софийски имоти ЕАД, с което Т. К. е признат за собственик на други два магазина, като е прието, че завещанието е породило желаното правно действие, следва да бъде зачетена и в отношенията между страните по настоящия спор. Третият формулиран въпрос е за това, че нищожността на документа не е установена по безспорен начин. Като е приел друго съдът не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства относно този факт.
Първият формулиран въпрос не е решаващ за изхода на спора, тъй като въпреки направеният извод, че поради извършено разпореждане с имота преди предявяване на установителния иск срещу [фирма], тази страна не е материалноправно легитимирана по установителния иск за собственост, съдът е оставил в сила решението на първоинстанционния, с което този иск е отхвърлен. Съобразно това, този въпрос не обуславя наличието на обща предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение по него.
При правилно прилагане на закона и в съответствие с трайно формираната практика е разрешен и вторият въпрос дали следва да се зачете силата на пресъдено нещо, формирана с решението, постановено по гр. д. № 7542/2003 г. на СРС, с което е уважен ревандикационен иск срещу [фирма] за други магазини в същата сграда, като е прието, че К. се легитимира като собственик на основание универсално наследствено правоприемство настъпило като последица от направеното в негова полза завещание и реституция по ЗВСОНИ. Предмет на иска е ревандикация на описаните имоти, с решението е уважен този иск. Със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на влязлото в сила решение, не и решаващите мотиви. Предвид различието на предмета на двете дела, правилно е намерено, че по предмета на настоящия спор няма формирана сила на пресъдено нещо.
Не е налице основание за допускане касационна проверка и по третия въпрос разрешен от съда за валидността на завещанието след като е прието, че то не е подписано от завещателя. Изводът не е изграден на приетото с експертизата, че завещанието е написано с пишещо средство – химикалка тип Р., която е въведена в употреба в България след 1970 г. Изводът е основан на установеното по категоричен начин, че подписът върху завещанието не е положен от завещателя. От този факт е направен правния извод, че завещанието е нищожно, тъй като не е налице едно от установените изисквания за неговата валидност с нормата на чл. 25, ал.1 ЗН, да е подписано собственоръчно от завещателя. Решаващият извод на съда е основан на установен с неоспорена експертиза факт. Направеният правен извод е в съответствие с трайната и задължителна практика формирана по този въпрос и приложение нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН, която е ясна и не се налага тълкуването й, поради което и по отношение на него не са налице релевираните предпоставки за допускане касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.2010 г. по гр. д. № 1855/2004 г. на Софийски градски.
Определението не полежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: