4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1012
С. 08.11. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети септември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 519/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Е. С., [населено място], срещу въззивно решение от 18.05.2010г. по гр. дело № 323/2009г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – основания за допускане на касационно обжалване. Поставя се въпрос по приложение разпоредбата на чл.188 ГПК и задължението на въззивния съд като инстанция по същество да изложи собствени мотиви по спорните въпроси на делото, в т.ч. за установяване фактическата и правната страна на спора и се сочи, че даденото разрешение противоречи на практиката на ВКС – ТР №1/2001г., ОСГК. Поставя се и процесуален въпрос за нарушение правото на защита на касатора, свързано с редовността на призоваването – следва ли призовката до страната да се връчва чрез друга страна. Сочат се конкретни съдебни решения.
Ответникът по касация С. К. Д. оспорва жалбата в становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 14.06.2007г. по гр.д.№7092/2007г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба между С. К. Д., Т. В. С., Д. Е. С. и Л. Е. С. на апартамент, находящ се в [населено място], при квоти, както следва – ? ид.ч. за С. Д. и по 1/6 ид.ч. за останалите съделители.
Въззивният съд е приел, че по универсално наследствено правоприемство съделителите са съсобственици на апартамента, закупен през 1991г. от К. С., поч.2005г. С. Д. е негов пряк низходящ, а останалите съделители – по право на заместване /чл.10,ал.1 ЗН/ като законни наследници са на сина на К. С. – Е. С., поч.2006г. С оглед влязлото в законна сила разпореждане за връщане въззивната жалба на Т. С. и Д. С. и очертания кръг на въззивното производство, въззивният съд е отказал да разгледа поддържаната от Л. С. претенция на съделителката Т. С. по чл.12,ал.2 ЗН.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Даденото разрешение на релевантния за делото процесуален въпрос относно дейността на въззивната инстанция и задължението и при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, а не направо да възприеме фактическите и правни констатации на първата инстанция като запише, че са законосъобразни и обосновани, не е в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС – ТР№1/04.01.2001г., ОСГК. Това е така, защото въззивният съд е направил самостоятелни фактически и правни изводи след обсъждане на относимите към спора факти и обстоятелства и е достигнал до извод, че е налице съвпадение с крайните изводи на първоинстанционния съд, съобразно разпоредбата на чл.208,ал.1 ГПК /отм./.
Въпросът относно отказа да бъде разгледана претенцията по чл.12,ал.2 ЗН, предявена в първата фаза на делбата от Т. С., също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Даденото от въззивния съд решение е съобразено с трайната съдебна практика, съгласно което извън уредените в закона случаи, не могат да се релевират чужди права и претенции. След като въззивната жалба на Т. С. е върната, то другата съделителка няма правен интерес да релевира правата и в рамките на така очертаното въззивно производство. Поставените процесуални въпроси относно призоваването на касатора се отнасят до процесуалните действия на първинстанционния съд и не могат да бъдат предмет на касационното производство. Пред настоящата инстанция могат да се релевират само нарушения на процесуалния закон от въззивния съд. В случая въззивното производство е образувано по въззивна жалба на настоящата касаторка, а призоваването е извършено по реда на чл.51,ал.2 ГПК с оглед посочения от нея по делото адрес в[жк]. При това положение не е налице противоречие с приложените решения на ВКС №392/2009г. и №1096/2009г., тъй като те третират случаи на оформяне на призовката до страната при отказ за получаване и на липса на призовка като официален удостоверителен документ, установяващ начина на призоваване, поради което са неотносими към разглеждания случай.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.05.2010г. по гр. дело № 323/2009г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: