О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1013
София, 17.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 354/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Г. и К. Л. Г. и двамата от [населено място], срещу решение № 255/09.12.2011 год., постановено по гр.д. № 265/2011 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 104/15.06.2009 год. по гр.д. № 200/2007 год. на Районен съд [населено място], с което е обявена за унищожена на осн. чл. 31,ал.1 ЗЗД нотариална сделка, оформена с НА №169, том І, рег. № 1666/15.06.2007 год. на нотариус М. Д., рег. № 284 на Нотариалната камара, с която Т. Т. Г. , представлявана от пълномощника си К. Г. Г. е прехвърлила собствеността върху недвижим имот – двуетажна масивна сграда/ без пристройката към нея/ със застроена площ от 83 кв.м., ведно с избените помещения , находяща се в УПИ VІІ-418, кв. 40 по ПУП на [населено място] на К. Г. Г. срещу поето от него задължение за гледане и издръжка като сделката е унищожена и по отношение на К. Л. Г. като необходим другар – съпруга на К. Г. .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост /касационни основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т.3 ГПК/.
Иска се решението да бъде обезсилено или отменено като производството по делото да бъде прекратено поради процесуална недопустимост на предявения иск или се постанови решение по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал. 3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация В. Г. Г. от [населено място] , чрез адв. [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване.
За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че към момента на подписване на пълномощното , с което касаторът К. Г. е извършил процесната сделка упълномощилата го прехвърлителка Т. Г. не е била в състояние да разбира и ръководи постъпките си и този порок се е пренесъл върху сключения алеаторен договор. Прието е също така, че към датата на пълномощното, с което сделката е извършена, същата е била собственик на прехвърления имот. Отхвърлени са възраженията за недопустимост на предявения иск поради това, че е заведен приживе на лицето , чиято воля е опорочена и което е процесуално легитимирано да води иска, както и поради липса на правен интерес за К. Г. да го предявява, доколкото не е поискал поставянето на прехвърлителката под запрещение докато е била жива. Отхвърлено е и възражението за погасяване на иска предявен срещу К. К. по давност.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторите са поставили следните процесуалноправни въпроси за които касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1, т.1 ГПК, а именно :1. Легитимирано ли е лице, което не е страна по сделката да предяви и успешно да проведе иск по чл. 31,ал.1 ГПК и 2. Легитимиран ли е ищецът по иск за унищожаване на договор, по който прехвърлител е неговият наследодател да иска унищожаването на договора изцяло или само до размера , колкото е неговия наследствен дял от наследеното имущество .
Твърди се , че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС .
За да обоснове основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по първият въпрос касаторите се позовават на определение № 170/20.10.200 год. на ВКС по ч. гр.д. №171/2000 год. , ІІ го. , а по втория въпрос на противоречие с решение № 182/ 28.03.2002 год. по гр.д. № 692/2001 год. на ВКС, ІІ г.о.
Без да се навлиза в обсъждане на твърдяното противоречие следва да се посочи, че и двата съдебни акта не обосновават хипотезата на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото не съставляват задължителна практика на ВС и ВКС / виж в тази връзка . т.2 от ТР №1/19.02.2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. /. Предвид липсата на посоченото допълнително основание, касационното обжалване не следва да се допуска.
По материалноправния въпрос :” Приложима ли е разпоредбата на чл. 31,ал.1 ЗЗД за случаи, когато прехвърлителят не е страдал от слабоумие или душевна болест , които са предпоставка за поставянето му под запрещение съгл. чл.5 ЗЛС?”, касаторите се позовават на основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като твърдят, че има противоречива практика.
Позовават се на решение 1117/28.12.1999 год. , по гр.д. № 425/1999 год. на ВКС , ІІ го. и решение на Видинския окръжен съд по гр.д. №484/2007 год. , потвърдено с решение на ВКС по 872/2008 год. от една страна, по които искът на ищеца по чл. 31,ал.1 ЗЗД е отхвърлен защото не е било установено прехвърлителят да е страдал от слабоумие и душевна болест , както и на решение № 1043/17.11.2008 год. по гр.д. №3999/2007 год. на ВКС, І г.о. и решение №1385/30.12.2008 год. по гр.д. №4807/2007 год. на ВКС, ІV г.о. от друга, по които успешно са проведени искове по чл. 31,ал.1 ЗЗД макар, че не е установено прехвърлителите да са страдали от слабоумие или душевна болест, а от други заболявания.
Посочения допълнителен критерий / основание/ по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК в случая също не е изпълненен . Възпроизведената в решение № 1117/28.12.1999 год.по гр.д. № 425/1999 год. практика е изоставена. Последната, при това трайна практика на ВКС, не приема, че хипотезата на чл. 31,ал.1 ЗЗД има предвид само слабоумието и душевна болест като причина лицето, сключило атакуваната сделка да не разбира и ръководи постъпките си, а включва и всички други заболявания, които обективно имат като последица това състояние, което е определящото. Това сочат и втората група решения, на които самите касатори се позовават. В този смисъл е и решение № 813/07.09.2011 год. на ВКС, по гр.д. №256/2010 год. ІV г.о. , постановено при условията на чл. 290 ГПК, което има задължителен характер.
Формулираните пети , шести и седми правен въпрос не отговорят на изискванията за правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК . Същите, така както са формулирани , не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и не са обусловили изхода на делото, поради което не следва да се обсъждат. Отделно от това касаторът не е обосновал наличието на соченото във връзка с тях допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК
По изложените съображения и доколкото не са удовлетворени комулативните изисквания на чл. 280 ГПК , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, същото не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касационната жалба направените в производството разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 255/09.12.2011 год., постановено по гр.д. № 265/2011 год. на Смолянския окръжен съд.
Осъжда К. Г. Г. и К. Л. Г. и двамата от [населено място] да заплатят на В. Г. Г. от същия град разноски за тази инстанция в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: