О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1013
гр.София, .09.11. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 855/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Г. Т., М. Л. Т. и Г. Л. Г. от гр. В. са подали касационна жалба вх. № 1* от 26.05.2009 год. срещу въззивното решение № 501 от 21.04.2009 год. по в.гр.дело № 16/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3* от 12.11.2007 год. по гр.дело № 4184/2007 год. на Варненския районен съд, вещно отделение, 20-ти състав. С последното е отхвърлен предявения от Л. Г. К. /починала в хода на процеса и заместена по реда на чл.120 ГПК-отм. от наследниците си М. Л. Т. и Г. Л. Г./ и от Е. Г. Т. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ срещу О. с. „З”, гр. В. и О. В. иск за признаване за установено, че наследниците на Г. И. К. , починал на 13.06.1981 год., имат право на възстановяване на собствеността върху реална част от лозе, цялото с площ 1.500 дка в м.”Ч”, гр. В., съставляващо имот № 2* по КП на местността от 1956 год., при граници на целия имот: Димо Ст. Р. , С. С. , Б. , С. У. Б. и път, и с площ на реалната част 606 кв.м., при граници на тази част: от всички страни – останалата част от имот № 2* придобит от наследодателя с договор за покупко-продажба, сключен с продавач Г. С. Р. на 21.11.1940 год. с нотариален акт № 61, т.VІІ, рег. № 4* нот.дело № 1249/1940 год. на Варненския нотариус, която част от имота е била неправомерно отнета и затревена през 1972 год.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение се поддържа, че окръжният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: н/ представляват ли земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ имоти, които към момента на неправомерното им отнемане са били предназначени за земеделско ползуване, дори да са били включени в строителните граници на населеното място? и б/ съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото, като жалбоподателите се позовават на решение № 6 от 10.01.2009 год. по гр.дело № 4121/2008 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел най-напред, че не е установено към 1972 година – момента на твърдяното от ищците-касатори отнемане, имотът с пл. № 2* по КП на гр. В. от 1956 год. да е имал земеделски характер. Прието е,че целият имот още от 1956 год. бил в строителните граници на населеното място и е изгубил земеделския си характер, индиция за което, според окръжния съд е обстоятелството, че през 1965 год. 894 кв.м. от имота са били отчуждени по ЗПИНМ/отм./; извършено било жилищно застрояване, както и други благоустройствени мероприятия – детска площадка и пясъчник. На следващо място, въззивният съд приел, че не е установено по категоричен начин да е било налице неправомерно отнемане на имота.
Така, както е формулиран въпроса по приложението на чл.2 ЗСПЗЗ за конкретния случай не сочи наличие на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за до пускане касационно обжалване. Основание по този текст на процесуалния закон би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателите не сочат непълноти или неясноти на разпоредбата на чл.2 ЗСПЗЗ, според която земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и по отношение на тях не е налице някое от изрично изброените от законовия текст изключения. Не би могло да се приеме, че споменатата правна норма е противоречива /по смисъла на чл.5 ГПК/, което да оправдае необходимост от разясняването й с оглед уеднаквяване практиката на съдилищата по нейното приложение. Не се твърди и че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор, нито че с обжалваното решение е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго.
Оплакванията за необоснованост на решението и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на събрани по делото доказателства могат да бъдат проверени от Върховния касационен съд само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Както се посочи обаче такива в случая липсват, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 501 от 21.04.2009 год. по в.гр.дело № 16/2008 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 1* от 26.05.2009 год., подадена от Е. Г. Т., М. Л. Т. и Г. Л. Г. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: