О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
[населено място], 18.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 533/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №548 от 8.11.2013г., постановено по т.д. № 886/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което касаторът е осъден да заплати на Н. Д. Д. от [населено място] сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неизпълнение на договор за доставка на ел. енергия за периода от 1.04.2003г. до 31.07.2004г., ведно със законната лихва. Отхвърлен е искът на Д. за сумата от 230 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 1.04.2003г. до 28.08.2007г., като неоснователен. В сила е оставено решението на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен искът на Д. за сумата от 2000 лв. на основание деликт. Жалбоподателят обжалва изцяло решението на Пловдивския апелативен съд, като прави доводи за нищожност, евентуално за недопустимост, както и за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК [фирма] излага съображения защо счита въззивното решение за нищожно, евентуално недопустимо. Формулира правен въпрос: следва ли операторът на електроснабдителната мрежа да носи отговорност при преустановяването на ел. захранването на основание чл.123, ал.1 от Закона за енергетиката, при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
С частна жалба Н. Д. Д. и Н. Й. Д. чрез адв. А. А. са обжалвали определение №2459 от 11.12.2013г., с което двамата са осъдени да заплатят на [фирма] разноски по 3140 лв.
Страните не са взели становище по жалбата на насрещната страна по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
С решение № 94 от 23.07.2013г., постановено по т.дело № 784/2010г. състав на ВКС, ТК е върнато делото за ново разглеждане на друг състав на Пловдивския апелативен съд, с указания да се разгледа предявения от ищците иск за заплащане от ответника на неимуществени вреди, настъпили вследствие на неизпълнение на договор за доставка на електрическа енергия, с оглед на наведените в исковата молба твърдения. Съдът, за да уважи иска за неимуществени вреди по чл.82 ЗЗД по отношение на ищеца Д., е приел за установено, че той е страна по договор с ответника за доставка на ел. енергия и като се е позовал на ТР №4/2012г. по т.дело № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС за отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие , когато неправомерно в неизпълнение на предвидените предпоставки в ОУ на договора е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е присъдил обезщетение за неимуществени вреди. По делото не е имало спор, че в продължение на близо десет месеца ищците са били с прекъснато електрозахранване от ответното дружество, възстановено след влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че абонатът на електрозахранващото устройство Д. не дължи сумата от 2089.69 лв. и че прекъсването на ел. захранването е неправомерно. Прекъсването на ел.захранването е извършено в нарушение на ОУ на договора – без потребителят да дължи допълнително начислената ел. енергия, последиците от което са били предвидими, счита въззивният съд. Причинените на ищците психически негативни изживявания, установени от свидетелите по делото, имат характер на неимуществени вреди, поради което страната по договора за доставка на ел. енергия Д. е обезщетен на договорно основание – чл.82 ЗЗД със сумата от 2000 лв., а съпругата Д., която не е титуляр по договора, на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД също със сумата от 2000 лв.
Касаторът аргументира довода си за нищожност на въззивното решение с неразбираемост на решението, произтичащо от факта, че по отношение на ищеца Д. искът за неимуществени вреди е уважен на договорно основание, а на Д. на основание деликт.
Обжалваното решение не е нищожно. То е постановено от законен състав, в рамките на възложената от закона компетентност на Пловдивския апелативен съд и е спазена предвидената от закона формата на постановяването му. Мотивите на решението са ясни и от тях може да се изведе волята на съдебния състав при постановяване на съдебното решение.
Обжалваното решение не е недопустимо.
Съгласно мотивната част на ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС, правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В случая , при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд не е нарушил принципа на диспозитивното начало, доколкото е съобразил установените по делото факти за отговорността на дружеството спрямо всеки един от ищците по делото. В този смисъл решението не е недопустимо.
Материалноправният въпрос: Следва ли операторът на електроразпределителната мрежа да носи отговорност при преустановяване захранването с електрическа енергия на основание чл.123, ал.1 Закона за енергетиката няма обуславящо за спора по делото значение, доколкото по делото не е било спорно, че спирането на ел. захранването е по повод на неплащането на допълнително начислена ел. енергия от първия ищец на ответното дружество. Съгласно дадените разяснения в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на посочените постановки, които са задължителни, не се обсъжда допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 и чл.281, т.1 и т.2 ГПК за допускане на решението на Пловдивския апелативен съд до касационно обжалване.
По частната жалба на Н. Д. Д. и Н. Й. Д. срещу определение № 2459/11.12.2013г. на Пловдивския апелативен съд. Предмет на частната жалба се отнася до размера на присъденото в полза на дружеството юрисконсултско възнаграждение. Според касаторите съдът неправилно е присъдил троен размер на възнаграждението, както и не е съобразено обстоятелството, че не е направено искане за присъждане на възнаграждение по всички дела.
С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл на основание чл.248, ал.1 ГПК по молба на [фирма] за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, уважена общо за сумата от 6280 лв., от която сума разноските за държавни такси са е 180 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. В полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт / чл.78, ал.8 ГПК/. Според дадените в т.11 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски трябва да бъде заявена най-късно до приключване на устните състезания, с което приключва делото пред съответната инстанция.
В срока за обжалване, а ако решението не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страната може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноски/ чл.248, ал.1 ГПК/. Правото на разноски на страната се преклудира, ако искането за допълване на решението за разноски не е направено в посочения в закона срок.
С оглед на изложеното, ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, за производството по т.дело № 784/2010г. на ВКС, ТК, т.д.2198/2007г. на ПОС и т.д. 181/2010г. на ПАС. Всеки един от ищците е предявил обективно съединени искове за сумата от 8500 лв. На основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. размерът на юрисконсултското възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете е 431 лв. За производството пред ВКС, размерът на адвокатското възнаграждение, изчислено на основание чл. 9, ал.1 от Наредба №1/2004г. преди изменението ДВ бр.28/2014г. е 324лв. Или всеки един от ищците дължи юрисконсултско възнаграждение за осъществената от ответника защита от 1186 лв. Към тази сума трябва да се прибавят разноските за ДТ от по 90 лв. или общо 1276 лв. Обжалваното определение ще следва да бъде отменено частично за разликата над 1276 лв. до 3140 лв. за всеки един от ищците.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №548/8.11.2013г., постановено по в.т.дело № 886/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, ІІІ състав.
ОТМЕНЯ определение №2459 от 11.12.2013г., постановено по т.дело № 886/2013г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която Н. Д. Д. / неправилно вместо Д./, ЕГН [ЕГН] и Н. Й. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] са осъдени да заплатят на [фирма] разноски за разликата над 1276 лв. до 3140 лв. за всеки един от тях.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: